СМЕХУРКО


КЪМ НАЧАЛОТО

     Мозъчен Мензис

Всеки от нас се е сблъсквал с това явление, сигурен съм. Жената срещу теб си
сменя мнението и настроението на всеки 5 минути, като при това проявява
изумителен талант да те кара да се чувстваш виновен за това. Тези нейни
пристъпи те дразнят и озадачават, което за нея е само още един повод да
продължи с тях, обосновавайки се с твоята нервност.

Запознай се: освен редовния си ежемесечен, жената има още един, мозъчен
мензис. Той е непредвидим, не се поддава на обяснение, но пък е задължителен
за всяка жена.

Проявява се приблизително по следния начин: ти, примерно, й обясняваш
теорията на относителността, за което тя настойчиво те е помолила. Жената те
слуша съсредоточено около 5 минути, след което те прекъсва и без никаква
връзка започва да ти обяснява какво е сънувала през нощта, спира по средата,
нервничи, пали цигара и те пита с плачлив глас защо й говориш с глупости с тоя научен
тон, да не мислиш, че е тъпа. След кратко мълчание, когато ти си
вече напълно объркан и озадачен, ти казва, ама защо спря сега, беше
интересно.

Нежното създание ти се обажда, за да пиете кафе. Упорито те уговаря, докато
ти се откажеш от плановете си и се съгласиш да излезете – сега и веднага.
Отиваш да я вземеш, както сте се уговорили. Чакаш пред входа две цигари
време без резултат. Качваш се да провериш да не е станало нещо. Не е. Тя ти
отваря по пижама и чехли-зайчета и с кисела физиономия ти съобщава, че нещо
няма настроение и никъде не й се ходи. Мааааамудееееба, си казваш наум, а на глас
я питаш защо тогава не ти се е обадила преди да дойдеш до Младост 3, с
такси, защото тя е настояла да побързаш. Ама на мен допреди 20 минути много
ми се излизаше, обяснява тя, после нещо ми се спече и не ми се излиза вече.
Вдига рамене намусено и ти хлопва вратата.

Или пък вижда люлката-гондола и се тръшва, че иска да се качи. Сигурна ли
си, питаш, нали ти става лошо. Разбира се, че е сигурна, тя много обича,
какви глупости говориш? Ами добре. В момента, в който гондолата отлепя, тя
се вцепва в ръката ти (не беше забелязал колко дълги и остри са ноктите й,
нали?) и започва да пищи в ухото ти. После замлъква само, за да
отрони ‘ъргх’ всеки път, когато се изправите отвесно. След още малко, с
гробовен глас казва, че ще повърне. Спираш гондолата, слизате и тя се срутва
безчувствена на земята. Щом се съвземе достатъчно, за да може да говори, с
изненада разбираш, че тя е много обидена, задето си я замъкнал на такова
ужасно място, ти какво, искаш да я убиеш ли. Ама ти каза…, започваш ти.
Добре де, казала е. И какво от това? Доводът "ти каза" изобщо не важи за
жената. Ти какво, мъж ли си или лукова глава, щом не можеш да се сетиш какво
всъщност е искала тя?

Друг вариант: Нощ. Разхождате се. Сякаш след като се е уверила
предварително, че всички кръчми и капанчета наоколо са затворени, тя бодро
обявява, че й се яде цаца, ама много, сега! Откъде, по дяволите, да й
намериш цаца по това време, при това с безалкохолна бира, защото тя не пие
алкохол, но много обича вкуса на бирата? Добре, сещаш се за няколко места,
които обикаляте, а тя последователно отхвърля: много е претъпкано / много
малко хора има / много е скъпа бирата (няма значение, че ти плащаш) и т.н.
Тя започва да се цупи и да те гледа обвинително, противно на очевидните
усилия, които полагаш да задоволиш капризите й. Замъква те до някаква кръчма
на майната си, за която тя е абсолютно сигурна, че има хубава цаца и
безалкохолна бира, онзи ден била там май, само за да откриете, че мястото не
съществува от шест месеца. А, казва тя весело и без никакво угризение за
протритите ти от ходене крака, може и да не е била тази, а и аз май не ядох
цаца тогава. Добре, продължавате. След още някой и друг час безплодно
търсене, през което време тя говори изключително и само за цаца и бира,
услужлив таксиметров шофьор ви насочва към такова място срещу няколко лева.
Плащаш, слизате. Преди да влезете, обаче, тя се врътва и казва, че вече не й
се яде цаца, а още по-малко й се пие бира. Иска донътс и кафе. На измъчения
ти поглед тя кокетно се усмихва и обяснява колко добре ще ви дойде едно
кафе, след като си я накарал толкова да обикаля.

Не изпадай в истерия, не още. Когато стигнете до кафето, тя ще се намръщи и
ще ти каже, че всъщност май е много уморена, за да те чака да пиеш кафе,
хайде да се прибираме!

Това и още подобни неща се случват всеки ден на всеки мъж, който има и
най-беглия досег с женското съсловсие. Жените могат да контролират донякъде
мозъчния си мензис, но не и да го предодвратяват, с което предизвикват над
90% от битовото насилие – кой би се въздържал? Ти си безсилен да направиш
каквото и да е за да го спреш. Той връхлита стихийно бедната ти глава,
карайки те да се чудиш с какво си заслужил това наказание. Наричаш жената
срещу ти лигла, капризница, малоумна и още куп неща, за които тя по принцип
е достойна, макар и в случая да не е виновна. Мозъчния мензис просто й се
случва. Да беше станал гей.




For problems or questions regarding this web contact [webmaster].

Последно обновена: Юли 30, 2008 .