СМЕХУРКО


КЪМ НАЧАЛОТО

    

Бай Стамат и Бай Том

Автор: Антон Апостолов


Бай Стамат
За бай Стамат от трети цех “на запад” означава рая. Според него там всеки може всичко. Всеки е невероятно богат, има по десeт коли и пет къщи, и две яхти, и частен самолет, и взема по амнайси милиона долара, паунда, йени, седмично. И всички са весели и доволни и щастливи. И имат всичко. И са много добри хора. И много културни и нинам си още кво. И не само според него ами и според всичките му сънародници които не са живели на запад. Да ама не. Много от хората в България са толкова заблудени по тая тема и затова реших да напиша това. Много хора в България са забудени не само по тая тема. Бай Стамат е леко мургав и леко брадясал. През лятото пие поне по осем бири на ден – ей така между другото. Обича вечер да пие ракия със салата. Обича и да понабива жена си отвреме на време. Обича да псува и да гледа мач. Обича да говори за политика и да прави планове за оправянето на България. Последните години обаче май му поомръзна тая политика, щото всички били маскари. Тъй че той по набляга на ракийката и на боя. През лятото се мотае из трети цех със джапанки и потник който някога е бил бял и който не прикрива добре смешните косми по гърба и раменете му. Той много е крал по времето на комунизма и сега се мъчи са пооткрадва каквото може. Ама то не е останало много за крадене. Или поне не много за човек със мръсен потник и скъсани джапанки. Виж, бай Стамат е практичен човек – ако той намери нещо на улицата – било то скъсана автомобилна гума или пирон – той го прибира. Щото може да му потрябва. Или да не вземе някой да го открадне. Не че не може да си купи един пирон, ама нали авантата е чиста печалба щото не се облага с данъци. Той затуй прибира. И е щастлив като намира разни “ценности”.

Бай Том е от страната на мечтите. Той е с наднормено тегло. Всъщност по-лесно е да го прескочиш, отколкото да го заобиколиш. Бай Том обича телевизията. Както всеки друг от страната на мечтите. Той обича всичко – реклами, тъпи фими, хубави филми, тъпи шоута в който тъпи патки разказват как тъпите им съпрузи ги напускат и сега решили да се сдобряват точно в това шоу. Що не – нали им плащат. А сгреших – бай Том не обича всичко – не обича новини. Кофти му е мисълта че има нещо друго освен Америка. Неговият свят е много много малък. Светът на Том свършва много близо до къщата му. Не е ходил по-далече. Бай Том е супер отпуснат – той мрази да се движи. Мрази да ходи на гости, мрази да се среща с други хора. Той си живее в неговия малък свят и нищо не го интересува. Бай Том не е можел да пие бира <законно> преди да стане на 21. Когато е живял с родителите си те не са му давали да излиза много а пък и той не е искал. Нали си има телевизор. Но когато е отишъл в колеж след много увещания от страна на родителите... тогава той се е напивал като прасе всяка вечер в затънтения колеж в горите на някой си щат в продължение на четири години. Бай Том още не е изплатил бараката си – т.е. прекрасната си голяма дървена къща. Той почна да я изплаща откакто беше на 24 ама цените на пустите къщи са толкова високи, че богатия американец трябва да плаща много много години от скучния си живот. Децата на Том са дебели. Те са куул. Или поне тъй си мислят. Абе те въобще не са куул ама на тях им е било обяснявано от съвсем малки колко са готени тъй че сега никой не може да ги разубеди. Те са шумни и неприятни. Обичат да се уригват. Обичат да се карат – с учителите, с родителите си, с другите деца. За Том не е проблем да си сложи краката с обувките на масата където след малко ще вечеря с апетитна замразена храна. За Том не е проблем да вземе от земята току що падналото парче храна и да го изяде. Стаята на нашия герой е страшно разхвърляна. По пода се търкалят мръсно бельо, остатъци от храна, опаковки от разни работи и едни ключове дето Том търси от две години. Той никога не се е притеснявал от цялата тая свинщина. Той никога не се е замислял че нещо не е наред. Все пак той е куул тъй че нищо свързано с него не може да не е куул. Когато Том се уригва е куул, когато пикае е куул. Абе с две думи той е куул като хладилник Мраз от осемдесет и втора. Том обаче може да прави едно нещо много добре – да подрежда стоки по рафтовете на Уолмарт. Ако Том завиваше гайки – той щеше да може да ги завива с поглед. Том си разбира от работата. Това е направило неговата страна такава каквато е. Той не се интересува от друго. Той си гледа телевизията, яде, оригва се и си завива гайките или там каквато е работата му. Това е. Нищо друго не го интересува. Ако му се счупи хладилника – той вика някой друг Том дето разбира от хладилници. Ако се нуждае от нещо друго – той плаща на някой друг Том дето може да ремонтира телевизори с поглед. Виж бай Стамат е отварял неговия Електрон поне двайсе пъти да го ремонтира. Не че Стамат рабира от телевизори – той си мисли че рабира. Що да дава пари на някой друг. То пари и без туй няма. Бай Стамат “разбира” още от коли, мотори, мач, бира, жени... Абе няма нещо което бай Стамат не може. Той е супер.

Жената на бай Том има водоизместимостта на Титаник. Грозна е като салата. Тя има и човешки и някви други права. Уж. Затова тя не пере, не мие, не мете, не чисти.Къщата и не е в идеално състояние. Там често мирише не умрели лебеди, защото домашния любимец често решава, че средата на хола е най-подходящото място за акане. И тъй като никой не иска да се занимава с глупости аканото на домашни любимец си стои там с дни. Иначе всички много го обичат и му се радват, и му правят снимки с новата дигитална камера, които пращат на разни роднини и познати. На Том му трябваха 3 седмици да разбере как работи камерата и досега той знае само около 5 процента от опциите които предлага. Жената на бай Том му обува обувките. Щото Том не може сам. Трудно му е. Много. Том понякога се замисля много сериозно за здравето си. В такива моменти заедно с петорния чийзбъргър и пържени картофи <в такова количество на което би завидял всеки уважаващ себе си сумист> той си купува Diet Coke... Или пък светкавично <светкавично щото офертата важи само 5 минути докато дават рекламата> си поръчва някакъв вълшебен уред по телефона с който 12см сланина ще се превърнат в rock hard muscles само за два дни с по половин минута упражнеиня на ден. Естествено тия уреди се рекламират от пичове които никога не са стъпвали в зала за тренировки, никога не са вдигали истински щанги, не са вземали никакви суплементи... и изглеждат невероятно заради вълшебния уред. Когато пича обаче си получи уреда по пощата той никога не му обръща внимание.

Жената на бай Стамат живее в България. Тя няма права. Уж. По цял ден, когато не пие кафе пред блока, тя търчи като финикиец из къщата. И мете, мие, пере, чисти. И реже салата. И прави компоти. И събува Стаматовите обувки вечер. И спи със с съседа. И със съседа на съседа. И с още няколко съседи и техните съседи. Ей тъй – шоу да става. И жената на Том би спала със съседа си и с неговия съсед ама те не я искат. Марчето обича да яде баница с кисело мляко. И бой. Второто много не го обича ама го яде. Тя никога няма да забрави когато след като Стамат изпи 12 бири и малкия Гошо го пита може ли да върне бутилките и с парите да купи хляб Стамат каза: ”Може синко може. Еййй, ако ме нямаше мен какво щяхте да ядете”. Това за нея...

Веднъж някакъв далечен роднина на Том бил излизал изън Америка. Ама това било преди години. Том не е чувал много за него, а и не иска да чува защото какво общо може да има той с такъв човек. Том не харесва различно мислещите хора – не харесва хората дето искат да знаят и научат много. Затова и неговото правителство рине пари на тия които искат да знаят нещо и да научат нещо. Той знае за тоя далечен роднина само че като ходил из разни забутани и забравени от Бога страни на екскурзия бил изчукал половината население от женски пол там.
Не щото тоя роднина бил много готин, хубав богат или нещо от рода. Просто тъпите патки в забутаните страни си мислели, че като далчения роднина на Том е от Америка той е принца от приказките, героя от филмите или незнам си кой. Поне тъй ги били убеждавали бащите им Стаматовци с приказките си, и филмите, и песните. Тоя роднина работел в Кеймарт като подреждал стоките по рафтовете. Бил също толкова разпуснат и грозен като Том. Но веднъж гледал някакво шоу по телевизията и се навил да излезе от Америка за две седмици и да иде в далечната забравена от Бога страна. Оттам той донесъл един сифилис за жена си и още петнайсетина паунда тегло тъй като в оная далечната страна всичката храна била толкова невероятно евтина, че Том ядял едва ли не и докато спи.

В страната на Том ако си инициативен наистина можеш да постигнеш много. Можеш да работиш в голяма фирма, да вземаш много пари, и да имаш къща по-голяма и по-дървена от тая на Том. Можеш да си купуваш нова кола на всеки две години. Можеш и всяка година. Може и по-често. Зависи. Можеш даже да забравиш откъде си дошъл. Ей така – просто ставаш американец – както са направили милионите италианци, англичани, зимбабвийци, кабоверданци и незнам си какви. Твоите деца в тая страна на мечтите обаче ще приличат на Том. Те ще мислят като него и техният свят ще свършва на пет метра от входната им врата. На тях няма да им пука откъде си дошъл ти, нито да ги интересува нищо свързано с твоето минало. Всъщност тях няма да ги интересува нищо освен тях самите и това кой дилър давал по евтино тревата. Те няма да могат да пият докато са под 21 законно и те наистина няма да се напият повече от 10 пъти докато станат на 21. Но пък трева ще изпушат колкото е изпушило половината население на Ямайка за година. Ти естествено ще им обясняваш, че тия работи не са хубави, ама те са куул и могат да праят квот си искат. И ще се смеят на пропагандата по телевизията където някой им казва “just say no”. IQ-то им ще е не повече от това на прясно окосена трева.

Бай Стамат имал племенник. Пешо. Като малък бил по-различен от другите деца. Той и досега май си е. Докато другите деца ритали топка пред блока, Пешо седял сам пред един Правец и редовно поемал на ден по няколко тона радиация от черно-зеления му екран. Всички близки и роднини казвали за Пешето, че бил умен и се радвали на шестиците в бележника му. Пешо пораснал, пониканала му брада, купил си мотор, почнал да дига щанги и да се занимава с разни какички, но все му липсвало нещо. И един ден той си събрал парцалите и се махнал. На него му било писнало от такива като чичо му. Той искал да е далеч от прахта и мизерията. И отишъл в страната на мечтите. Където както вече се досещате той срещнал Том. Тогава Пешето разбрал доста неща. Разбрал, че Том не бил точно както си го е представял <нещо като Том Круз>, а нещо доста различно <нещо като недоизпечено кюфте>. Но за да разбере това трябвало време. Първите три седмици Пешо се пулил, радвал се, и писал имейли, пулил, радвал се, и писал имейли и като се нарадвал се заел с това заради което бил отишъл – да пише програми и да учи. В далечната необятна страна той срещнал много сънародници. Много от тях били изпаднали. Много едвам свързвали двата края. Те не се връщали в България. Не щото мизерния живот и рязането на салата по рестурантите много им се харесвали. Не се връщали заради “ко ша кажат хората”. Защото ако някой е бил на запад и се е върнал той е прост, тъп, ограничен... бе къв е тояве... той щом у ъмерикъ ни съй упрайл той е загубен човек ве... бье ти знаьш ли у ъмерикъ ... койве, ееййй аз кви нища съм чувал. Там ората пъри земът. Ногу пари. И сички живеьът дубрье пък туй гуведу съй върналу... Същите тия – изапдналите – в България си били също толкова изпаднали. Тогава Пешо осъзнал, че когато си малко тъпо копеленце където и да отидеш си оставаш малко тъпо копеленце. Това естествено леля Марчи – Стаматовата жена, не може го разбере. За нея щом българин е отишъл в чужбина – било в Таджикистан или Румъния даже – той е успял човек. Той живее като цар. Все пак нали е в чужбина. И нали по лошо от България нема.

След година в страната на мечтите Пешо доста се бил променил. Бил пораснал казват някак си. Като се върнал за малко там, откъдето бил дошъл се чудел да се радва ли или да плаче. Той вече гледал с други очи на някогашните си приятели с когото те се били напивали, яли, ходили на море и пушили. Те вече не му били интересни. Бай Стамат забелязал, че нещо се е променило в племенника му. Петърчо се чудел на много неща – защо шофьорите на такситата го питали защо си слага колана, защо неговите набори си хвърлят боклука през прозореца на общежитието.

Мислел си и за оня 500 години. Мислел си и за ония 45 години. Чудел се защо продавачите го питат: “Ко шъ искъш”. Чудел се как може полицаите да му искат пет лева като го спрат. То поне да бяха 100 ама 5 лева - на Пешо му се струва смешно. Той естествено казвал на тъпите полицаи да се разкарат. Не искал да ги подкупва, а предпочитал да му напишат акт. Бай Стамат много се смял на тази му постъпка. Пешо се чудел и що му взели лаптопа на митницата. Смеел се като виждал малки сополанковци да се гъзарят с разни счупени GSM-и. И за много други неща. На края на първия месец той си събрал парцалите и... Бай Стамат не е говорил скоро с Пешето. Чувал че бил някъде из Америка ли Англия ли. И той не знае. Работел. Много пари вземал. Или май учел. Бай Стамат не е сигурен. Абе оправило се момчето казват. Карало хубава кола. Никой не знае със сигурност обаче. И никой не го е чувал и виждал скоро...

Бай Стамат не разбирал, че България това са хората в нея. Той не осъзнавал, че хората са изградили системата, хората са построили сградите, пътищата и т.н. Хората са станали управници. Хората са измислили законите. Абе хората са изградили държавата такава, каквато е. Да да – включително и ти дето се пулиш и четеш това сега. И бай Стамат не разбирал че единствените виновни за това което е лошо в България са самите хора. Не разбирал че единствените, които могат да променят България са българите. И продължава да не го разбира. Той чака някой да “дойде” и да “оправи” България. Някой да почне да го замяра с пачки пари по челото, а той да продължавата да си пърди и да си бърка в носа. На Стаматчо не му е ясно че никой не прави нищо за сините ти очи. Стаматчо не разбира, че нещата не се случват от самосебеси. Хората правят нещата да се случват. Америка не е станала Америка просто ей тъй – някой щракнал с пръсти и готово.

Пешо все си мисли, че ако се направи така, че 7-те милиона българи <дето бяха 8> изчезнат и на тяхно място се поставят същия брой американци. Но тия американци не да дойдат с парите си и всичко. Просто се поставят на мястото на българите в същите условия.... и България ще стане Америка много бързо. Просто така. И Пешо никога нямя да рабере защо българите толкова се оплакват, и защо на тях винаги някой друг им е виновен. Те са си виновни. И Пешо и той е виновен – щото е избягал.
 


For problems or questions regarding this web contact [webmaster].

Последно обновена: Юли 30, 2008 .