МОТО-СМЕХУРКО

 

 


  Български             English

Мото-обиколка 2007 - "Солун, Тасос и

 обратно

 

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

 

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

Какво трябваше да се случи:

Сандански - Кулата - Серес

Солун - Перея: обяд, плаж , разходка, преспиване

 

Какво се случи в действителност:

Карта на дневния маршрут >

Очевидно омайните приказки снощи ни се бяха отразили добре, защото се  събудихме късно, въпреки настъпващата жега. Разпитахме хазяйката къде може най-вкусно да закусим и тя ни упъти към единствената, работеща в Неделя, баничарница. Позволих си да мина петдесетте метра от квартирата до там без каска. Продавачките в баничарницата едва се движеха и обслужването на опашката от двама човека ни коства около пет, не особено приятни, минути на припек. Всъщност не им се сърдихме. Представете си какво е да работиш около горещите фурни точно в този момент. Въздуха трепереше от горещина, въпреки все още ранния час.

 

Границата минахме без проблеми. Защо ли въобще ни карат да слизаме и да си сваляме каските. Кога ли ще отпадне тая последна формалност? Нали сме вече "една държава". Дано да е скоро! С горчивина си спомних екскурзията с бат Славчо, преди 4 години, когато на същата тази граница висяхме 12 часа. Хубаво е да си европеец!

 

Подишахме малко гръцки въздух и поехме бавно по разнебитеният път към Серес.  Преди 4 години той беше в перфектно състояние, но в момента е сериозно разрушен от голямо прииждане на Струма. Течеше средно усърдна дейност за възстановяването му. На най-засегнатите места се изгражда изцяло ново трасе. По-високо от старото. Да не го достигат водите, ако се случи пак да придойдат. Изграждат се нови дренажи, мостове и т.н. Дай боже някой ден и нашата магистрала "Струма" да стигне до тук и да се срещне с отсрещната, гръцка. Еееех мечтиии...

 

Бяхме чували, че на гърците много не им се работи в Неделя, но каква беше изненадата ни, когато разбрахме, че повечето бензиностанции са затворени в този ден от седмицата. Имайте предвид този факт за да няма изненади. Не заредих в България, защото 6 дни преди Мото-обиколката бях отново в Гърция и знаех, че към момента, бензина там е по-евтин. Странно защо ми се стори по-качествен!?! Веднага след като заредих, мотора ми качи празния ход с 500 оборота. Обратното се случи 8 дни по-късно, когато заредих на Lukoil бензиностанцията в Банско. Качествен е бензина, ама като го няма не е добре. Дълбоко в резервата най-накрая стигнахме до работеща бензиностанция. Покрай Серес минахме транзит. Искахме по-бързо да го видим тоя гръцки къмпинг наистина ли е толкова хубав, колкото пише по брошурите.

 

Бат Пламката водеше уверено и по табелите, по табелите ни заведе до търсеното от нас градче Перея, в покрайнините на Солун. Близо до солунското летище имаше бензиностанция в двора на която беше "паркиран" самолет.

 

Спряхме да разгледаме. Като дете любимо занимание ми беше да изработвам самолетни макети. С малко помощ от публиката го разпознах: F-86 Siber. Този модел, както и руският МиГ-15 са създадени на база немската разработка Messerschmitt P-1101, проектиран през 1944 г. по заявка на Luftwaffe. Двата самолета-близнаци се бият един срещу друг в небето над Корея през 50-те години. Адмирации за собственика на бензиностанцията, съхранил една легенда. За съжаление не можах да го поздравя лично. И тук беше затворено. Предполагам обаче ще прочете в пътеписа (скромността краси човека).

Чудесна снимка! Два самолета един до друг! Този на преден план дори е снаряжен с "пълно бойно",  а онзи господин с червената фланелка се двоуми  кой да подкара.

 

Случайно попаднахме пред полицейското управление на Перея. Спряхме и попитахме полицаите къде се  намира къмпинга. Упътиха ни с удоволствие. Не бяха сигурни обаче дали е отворен. За съжаление опасенията им се оказаха основателни. Работеше само плажа на къмпинга, който можеше да се ползва срещу заплащане. Странно ни беше защо е затворен при положение, че сезонa тук тече от два месеца и защо искат пари за плажа. Докато се мотахме и чудехме на къде да подхванем Пламката явно го сърбеше да разбере какво е усещането върху мотциклета. Отива ти, Пламка, отива ти!

 

Аз пък разбрах какво е "моторджийски тен"! Преди не беше ми се случвало да изгоря така. Никога не съм карал по къси ръкави толкова време, но да облека бронята или, още по-зле, якето беше равносилно на самоубийство. Дидка също се беше зачервила доволно. Трябваше да се измисли нещо! Сладката Дудка спаси положението, като извади плажното мляко. Намазахме се и двамата обилно и хайде пак на път, рискувайки местните да си помислят, че българските зеленчукови босове са тръгнали на екскурзия по техния край.

Продължихме по тесния път край морето с надежда да достигнем до следващия къмпинг, за който смътно споменаха полицаите. Следваха малки, китни градчета, селца и вили. Къмпинг обаче, никъде не виждахме. Спирахме да питаме няколко пъти и винаги получавахме един и същ отговор: "Продължавайте нататък и на 3 километра е къмпинга". Продължавахме и пак питахме и пак така и къмпинга пак го нямаше. След няколко часа и 60 километра безцелно мотане осъзнахме, че 3 км. в Гърция е мноооого разтегливо понятие. Внимавайте! Денят беше преполовил отдавна, а още бяхме до никъде. Започнахме да се притесняваме. За щастие в такива моменти съдбата винаги протяга ръка. Спряхме на една бензиностанция и там срещнахме българин живеещ от осем години в Гърция. Показа ни къде сме. Оказа се че бяхме направили голяма обиколка и пак сме току до Солун. Звънна по телефона на негови приятели и накрая ни "успокои", че наоколо няма работещи къмпинги. Сполай му! Колко ли още щяхме да се въртим безрезултатно ако не беше той. Дадохме газ към Неа Каликратиа.

 

Неа Каликратиа е хубаво, малко, крайбрежно градче, в което времето е спряло. Намира се на 30 км. от Солун, по магистралата към Халкидики. Къмпингът "Неа Каликратиа" е просто прекрасен! Първоначално, минавайки покрай него видях палмите, чудесния басейн, белите огради, хубавите, чекълирани пътеки и го помислих за скъп, хотелски комплекс. Блазе им на богоизбраните му гости! Каква беше изненадата ми, когато вече отминавайки се зачетох в надписа над портата и разпознах думата "Camping". Направо подскочих  от кеф, както си бях на мотора. С леко притеснение, че ще ни обявят някоя луда цифра за нощувка се приближихме към рецепцията. Нищо подобно. Цените бяха съвсем нормални, хората усмихнати и приятни, а обстановката божествена.

 

Сервизните помещения бяха изрядно чисти и подредени. Имаше стаи за готвене и пране. перална машина, магазин с големи фризери, пълни със студени напитки, бар и ресторант. Басейна беше голям и топъл. Много каравани и туристи. Полуголи хора, накачени по мотори и моторчета от всякакъв размер и естество обикаляха насам-натам. Цялата област около градчето и къмпинга е осеяна с колоритни вилички, коя от коя по-хубави. Тук вече се усети, че сме във ваканция. Всичко и всички наоколо го даваха лежерно. Започнахме да опъваме палатките за първи път. Кефа беше голям. Имахме си собствен двор на пъпа на бялото море и съседи отпускари. Вдигаше се глъч, чуваше се музика, пушеха барбекюта... Какъв кеф!  

 

Плувахме в пот, но чукахме колците с голямо усърдие. Бързахме час по-скоро да се бухнем в морето.

 

Най-накрая катуна беше разпънат. Паркирахме возилата и седнахме да отпочинем за кратко. Преваляше късният следобед. Сега вече можеше да се отпуснем. Осъзнахме, колко добре сме постъпили вчера, предпочитайки да останем в Сандански. Ако бяхме продължили неприятните изненади от затворените къмпинги щяха да ни заварят късно през нощта. Не е ясно дали нямаше да се наложи да обикаляме  цялата нощ или да спим по пътищата. Сега всичко беше ОК. Доволни и щастливи, с по студена бира в ръка, се насочихме към плажа. Ей, колко време го чакахме тоя момент!

 

Макар че слънцето отиваше на заник решихме да тестваме новите чадъри. Пясъка беше хубав. Във водата имаше доста камъни, а както разбрахме по-късно и морски таралежи, но като цяло мястото беше отлично.

 

Лека, полека денят отстъпваше и откъм морето започна да се усеща хладен ветрец. Не ни се ставаше от тук. Всъщност не само на нас. Шумни, подпийнали компании разпускаха наоколо.

 

Накрая се стъмни окончателно. Похапнахме и понеже не ни свърташе на едно място тръгнахме на нощна обиколка из къмпинга.

 

Беше прекрасно! Това е най-хубавия къмпинг на който съм бил. Всички тук имаха някакви специални приспособления за да направят обиталището си магическо. Воали, всякакви причудливи свещи и фенери, вятърни въртележки и странни светлинки в най-различни цветове и размери. Имах чувството, че е обявено състезание по къмпинг-дизайн. Истинска приказка!

 

Всичко изглеждаше като донесено от страната на чудесата.

 

Впечатлението за петзвезден хотел остана и през ноща. Страхотно място!

 

Басейна ни очакваше. Зад него беше морето.

 

Накрая изморени, но безкрайно доволни се разтекохме по шезлонгите. Приспивайки се с домашна ракийка и ужасен на цвят сок, обсъдихме преживяванията от днешния ден. Не можехме да повярваме, че сутринта бяхме в България. Чувствахме се все едно сме тук от седмица.

 

Така завърши вторият ден изпълнен с бензинови притеснения, безрезултатно лутане, още огнена жега, прохладен плаж и магически къмпинг. Започнахме да усещаме отпускарския дух, но още се вълнувахме. Ставаше все по-интересно и предстоеше:

 

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

 

Дневен маршрут

Сандански - Неа Каликратия - 183км

 

Camping "N.Kallikratia"

tel. +30 23990-23871

 

ТУК за по-голяма карта >

 

Горе ^      Ден 3-ти >>

 

Вижте също:
 

 
     

Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

 

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561