МОТО-СМЕХУРКО

 

 


 

Български             English

Мото-обиколка 2007 - "Солун, Тасос и

 обратно

 

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

 

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

Какво трябваше да се случи:

Неа Каликратиа - Халкидики - Атон: разходка с ферибот около полуострова

Атон - Аспровалта: плаж, разходка, преспиване

 

Какво се случи в действителност:

Карта на дневния маршрут >

С нежелание събирахме багажа и си тръгвахме от хубавия къмпинг. Натоварихме всичко и се отправихме към басейна да направим едно прощално къпане и да се разхладим преди пътуването.

 

Когато тръгнахме по магистралата към Халкидики наближаваше обяд. Полуостров Халкидики има три ръкава, във формата на тризъбец. Легендата гласи, че двама титани Атон и Ситон се скарали жестоко за красавицата Касандра. Разгневен от тяхната кавга бога на морето - Посейдон ударил с тризъбеца си и ги поразил. Ообразували се ръкавите, които носят техните имена: Атон, Ситония и Касандра. На влизане в Касандра е градчето Неа Мундания. Там трябваше да поемем към средния ръкав - Ситония. Карахме смело и следвахме указателните табели.

 

Покрай нас започнаха да се редят изключително красиви вили, перфектно подредени дворчета и прекрасни плажове.

 

Изминахме доста голяма разстояние, когато бат Пламката започна да свири и даде сигнал за спиране. Не знаех какво се е случило и отбих веднага. Пламен се беше усетил, че указателните табели на пътния възел до Неа Мунданиа са били грешни. Вместо да се отправим към Ситония, бяхме навлезли дълбоко в Касандра - първия ръкав на Халкидики. Не съжалявахме. Видяното си струваше. Касандра е изключително красиво място. Глупости се оказаха твърденията, че било свръх застроено и претоварено от туристи. Нищо такова не видяхме. Плажовете бяха полупусти, а движението повече от спокойно. Отстоянието между къщите и хотелските комплекси е предостатъчно. На фона на строителното безумие в Слънчев бряг и Приморско тук цари тихо, провинциално спокойствие. С нежелание обърнахме и се запътихме обратно.

 

На Метаморфози решихме да не караме повече по магистралата. Беше някак скучно.  Отбихме по второкласен път през планините, нарисуван на картата със съвсем тънка, кафява линийка. Правейки асоциация с опита си от България, очаквахме да е доста тесен и разбит, но поехме риска. Какво бе учудването ни като намерихме отличен по качество и широчина асфалтов път с полегати изкачвания и спускания, средни завой и невероятни гледки. Мотора направо запя. С него запя и и моето сърце. Спирахме при всеки удобен случай за да се снабдим със студена вода и да отпочинем на сянка. На места се откриваха страхотни панорами към безкрайната морска шир.

 

Минахме през няколко малки но подредени селца, с чисти и добре поддържани къщи.

 

Снимахме и се наслаждавахме на красотите.

 

В далечината се виждаха нови и нови, интересни селища.

 

Имаше много отбивки и не пропускахме да ги използваме.

 

Морето под нас преливаше във всевъзможни нюанси на синьото.

 

На много места имаше неустоими, но недостъпни по суша плажчета.

 

Невъзможно е  да се опише красотата на тези места. Усещах как в гърдите ми започва да бушува нещо и че скоро ще избухне. Същото виждах в погледите на Дидка и Пламката.

 

На някои от девствените места се виждаха палатки на ентусиасти. В този момент искрено им завиждах.

 

Не можехме да повярваме колко е чиста и прозрачна водата. Истински рай.

 

Главите ни толкова се замаяха от красотите...

 

...че ни обзеха странни чувства и желания.

 

Влязохме в едно от малките селца за да си направим справка за маршрута. По пладне не се виждаше живо пиле. Попаднахме на изключително любезно, възрастно семейство, собственици на едно от заведенията. Не знаеха английски, но немският им беше перфектен. Радостни се заговорихме и получихме нужната информация. Само немски не бяхме ползвали тия дни, но съдбата явно беше решила и това да се случи. Почудихме се на странната комбинация от руса, светла жена и мургав, чернокос мъж. Заради перфектният и немски предположихме, че дамата е германка женена за грък.

 

След селцето пътят навлизаше в сушата и се изкачваше стръмно нагоре. На един завой се откри нещо неземно. Моментално чукнах мигача и отбих. Действието не беше продукт на мисловната дейност, а безусловна реакция, като дишането. Просто подсъзнанието ми реагира на видяното. 

 

Свалихме кофража и тогава насъбраното в гърдите избухна!

 

Чествувах се все едно всеки момент ще полетя. Не можех да говоря, а само крещях от кеф: "I am the king of the woooorld!". По същия ненормален начин се държаха и моите спътници. Знаех за това явление. Бяхме го преживяли с бат Славчо на миналогодишната мото-обиколка. След този момент нищо няма значение. Това е мига в който натрупаните положителни емоции вземат окончателен превес над съзнанието, затриват всички спомени от ежедневието и в теб се ражда нов човек. Това е прелома, след който започва истинската почивка. Това е състоянието накарало древните да кажат: "Човека е човек, когато е на път!" Тук преживяхме духовният си оргазъм!!!

 

Трябваше да му се отдадем. Просто стояхме и съзерцавахме.

 

Красотата беше размазваща. Не можехме да откъснем очи.

 

Погледът стигаше на огромно разстояние и всичко до което се докосваше генерираше нови и нови емоции у нас.

 

Дълго не можахме да помръднем от местата си. Наличието на сянка и хладен полъх допринасяха за блаженството. Красота!

 

Чак след много време успяхме отчасти да се върнем в реалността и да продължим по красивият път.

 

Минавахме още подредени селца...

 

...и още гледки към синьото море...

 

И пак хубав път с невероятни завои.

 

Близо до третия ръкав на Халкидики - Света Гора (Agio Oros), видяхме малко фериботно пристанище. Подминахме  защото се надявахме да хванем ферибота от Оранополи - последното село преди затворената зона. Знаехме, че в Атон не може да се влиза и пътят стига само до там. Всъщност на самия полуостров няма дори пътища, а само пътеки. Стоките и материалите се карат с фериботи до пристанището на Света Гора и оттам стигат до манастирите с мулета. Това поне е официалната версия.

 

Стигнахме до края. Пътя свършваше на голям паркинг до пристанището в Оранополи. Навсякъде имаше табели спирането забранено. Не се виждаха полицаи, но не биваше да паркираме тук. Спряхме само за малко, да се ориентираме.

 

До самия паркинг започваше малък плаж със ситен пясък и кристална вода.

 

Два ферибота чакаха пътниците си...

 

...а по хълмовете отсреща се виждаха манастирите.

 

Набързо обиколих с мотора, намерих подходящо място за паркиране и заведох Пламен до там. Силното слънчево изгаряне беше причината да карам с дънки и фланелка с дълъг ръкав. Сега исках да се поразхвърля, че не издържах.

 

Направих го бързо, но явно не достатъчно. Краткото ни мотане около паркирането и преобличането беше причина да изпуснем ферибота. Бяхме на 100 м. от него, когато изсвири и потегли. Огорчихме се много. За малко... Ех защо не попитахме кога тръгва? Щяхме да сме маааалко по-бързи.

 

Гледахме го как бързо се отдалечава и преглъщахме тежко, застанали по средата на кея.

 

Друг ферибот не се виждаше. Решихме поне да се поразходим наоколо.

 

Поснимахме странните сгради около пристанището и хапнахме по един гирос.

 

По турско време това вероятно е било конак.

 

Зарадвахме се на една ресторантска табела написана на български. Влязохме вътре с надеждата да намерим някой българин, който да ни изясни разписанието на фериботите. Нямаше такъв, но стопаните се оказаха любезни. Разочароваха ни, че сме изпуснали последния за деня. Виждайки омърлушените ни физиономии обаче, ни насочиха към една от лодките на кея - лодка за разходки. Срещу скромна сума можело да се уговорим с капитана. "Капитанът" похъркваше в следобедна дрямка. Събудихме го и се спазарихме за по 4 EUR на човек. Говореше само гръцки и така не разбрахме къде ще ни води. Нямаше значение. Важно беше, че ще се повозим. Купихме по една студена бира, в това число и за него. Отплувахме.

 

На борда бяхме само ние. Като излязохме в морето се усети приятен, хладен полъх. Какво удоволствие! Понесохме се по вълните.

 

Разхладен от морския бриз и със студена бира в ръка е лесно да забравиш разочарованията. Отново бяхме щастливи.

 

Брегът се отдалечаваше...

 

...а кулата ставаше все по-малка.

 

Кефихме се на поклащането на лодката и си представяхме, че сме на околосветско пътешествие с яхта. Някой ден и това трябва да направим!

 

Минахме покрай малък остров с кръст.

 

Разни ентусиасти се печаха по девствените плажчета на множеството островчета.

 

На един по-голям имаше дори цял лагер.

 

След около половин час стигнахме до един страхотен плаж на най-големия остров от тази група - Амоиляни.

 

Мястото на 100% заслужава името "Синята лагуна". Най-хубавия плаж за цялото пътуване. Водата сама те подхваща през кръста и те придърпва към себе си. Райско място! Прекрасно!

 

Имаше много свободни шезлонги и чадъри, ...

 

...така че се настанихме.

 

Аз не можах да издържа и веднага влязох във водата. Добре, че се преоблякох на брега. Нямах бански, но по къси гащи също става.

 

Такава кристално чиста и прозрачна вода съм виждал само в много, много редки случаи на северния плаж в Приморско. Има не повече от два, три такива дни за целия сезон. Обикновено където по нашето Черноморие има толкова тихи и спокойни плажове, водата е мътна и мирише. Пълна е със щипалки и всякаква друга гад. Факт е, няма какво да се лъжем. Факт е също, че и този плаж е изключение за тукашните стандарти. Не случайно чичката ни доведе точно тук. Тук е уникално!

 

Дъното се виждаше кристално на повече от 10 метра дълбочина. Пламен си правеше експерименти с фотоапарата.

 

Наоколо се виждаха баровски къщи и яхти. Насладихме се пълноценно на красивия плаж. Полежахме, помързелувахме и дойде време да се прибираме. Този път в лодката се накачиха доста хора.

 

Чувствахме се доволни и щастливи от живота.

 

Удовлетворени от морското преживяване и от видяното наближавахме сушата. Вярно, че не успяхме да разгледаме добре Света гора, но и това ще стане някой ден. Точно имаме повод да се върнем по тия красиви места.

 

Две забележителни или по скоро забележими "нимфи" стояха на носа на лодката и мятаха палави погледи към Пламката. Той им отвърна, като им направи тази фотография. За негово щастие нещата приключиха до тук.

 

Върнахме се по обратния път до Неа Рода и поехме към Стратон. Пътя от Стратон до Олимпиада е страхотен! Отлична настилка, широк, с много изкачвания и спускания, бързи завои и слабо натоварване - мечтата на моториста. На моменти се отплесвах и дръпвах яко пред бат Пламката, който караше равномерно и разглеждаше.

 

Беше късният следобед. Минавахме през нови селца...

 

...наслаждавахме се на нови гледки...

 

...но умората започна да си казва думата. За щастие не оставаше още много.

 

Дилянка се прехвърли при Пламен и аз продължих сам на мотора.

 

Мярнахме няколко руини, но нямаше време да спираме. Ще обърна внимание, че точно преди Ставрос широкия и бърз път за който споменах горе свършва изненадващо в един изключително тесен и остър завой. Това място е особено опасно, още повече, че преди него има много стръмно и бързо спускане и липсва  видимост. Нямаше никаква табела или нещо което да привлече вниманието към опасността. За щастие карахме бавно. Бъдете внимателни!

 

Най-накрая стигнахме Аспровалта.

 

Не беше много лесно да намерим къмпинга. Гърците са особено дезориентирани. Спряхме и питахме в един магазин и ни отговориха, че не са чували за къмпинг наоколо. Оказа се че е точно срещу тях. Само трябва да се пресече пътя. В подобна ситуация изпадахме за пореден път. Странно! Къмпинг "Аспровалта" е много голям. Поинтересувахме се има ли свободни места и доста учудени от въпроса ни отговориха "Разбира се". Впечатлението е като за позавяхнала красота, но текат ремонти. Избора на места е огромен. 15 минути се въртяхме с мотора по вътрешните алеи без да повторим никоя от тях и не можахме да го обходим целия. Накрая харесахме широко място, с огромно, старо дърво, близо до плажа и едно от сервизните помещения. Не беше толкова хубаво като в Неа Каликратиа, но плажа беше страхотен. Изключително голям и чист. Плажната ивица е достатъчно широка за да има футболно и волейболно игрища без това да заема мястото за плажуващите. Пясъка е ситен и мек, морето толкова прозрачно, че дори на лунна светлина се виждаше дъното. Като цяло го препоръчвам. Неудобство беше, че магазина на къмпинга не работеше, но срещу наблизо имаше друг. Този в който питахме първоначално.

 

Докато аз се правих на каубой с кабела на лампата в стремеж да го прокарам над високите клони на дървото, ...

 

...бат Пламката измайстори полеви хладилник. Отскочихме с мотора за студена бира и се отправихме към плажа на среднощно къпане.

 

Изморени и разхладени хапнахме набързо, пийнахме си биричките и хайде "Лека нощ". Днес нямахме сили за повече.

 

Така завърши четвъртия ден в който разгледахме Касандра и Атон, покарахме по страхотни пътища и избухнахме емоционално. Събирахме сили за:

 

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

 

Дневен маршрут

Неа Каликратиа - Оранополи - Аспровалта - 260км

 

Camping "Asprovalta"

tel. +30 23970 22046

2-ма души, палатка и мотор - 13EUR

 

ТУК за по-голяма карта >

 

Горе ^      Ден 5-ти >>

 

Вижте също:
 

 
     

Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

 

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561