МОТО-СМЕХУРКО

 

 


 

Български             English

Мото-обиколка 2007 - "Солун, Тасос и

 обратно

 

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

 

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

Какво трябваше да се случи:

Плаж, плаж, плаж, а за Славчо: път, път, път

 

Какво се случи в действителност:

Карта >

Двамата с Дилянка се събудихме неприлично рано.

 

Превоза ни си стоеше където го бяхме оставили. Не че очаквахме друго при този строг надзор. Снощи, докато си говорихме се чудихме каква е уловката на къмпинг Пефкари. Не намирахме недостатъци, а все трябваше да има нещо. Тогава Пламката се сети за листчето, което ни връчи администраторката на влизане. Малко листче с правила. Строгият и вид и категоричният тон на гестаповец ме накара да се чувствам все едно ми връчва Полицейско предупреждение. През целия ден вървеше и душеше подире ни. Изникваше от най-невероятни места. Няколко пъти напомни за вечерният час след който бариерата на входа повече не се вдига. Това създание очевидно беше неуморно и целеше къмпинга да заприлича на казарма. Какво да се прави? В къмпинга преобладаваха немските туристи, а те определено си падат по полицейщината. Трябва да им се създаде пълен комфорт.

 

Пламката спеше и не помръдваше...

 

... а ние се чудихме с какво, възможно най-тихо занимание, да се захванем, че да не ядосаме Фелдфебела. Дидка се зае със себе си, аз пък обиколих да поснимам:

 

Входа на казармата...

 

... "Плаца"...

 

...строевите машини и...

 

...изведнъж се натъкнах на нещо ужасно!!! Пишеше, че е служебно помещение, но аз бях повече от сигурен, че това е карцера. Тук значи фелдфебелката затваря непослушните туристи...

 

Вътре със сигурност има и електрически стол. Доказват го жиците отиващи натам. Трябва много да внимаваме да не ядосаме управата. Инак... лошо!

 

Стресиран от видяното се отказах от повече обиколки. Реших да закуся вкусно Дилянско.

 

След обилното хапване някак ненадейно отново ме споходи сънят.

 

Спях толкова сладко, че се наложи ба'т Пламката нарочно да идва да ме събужда. Време беше за плаж.

 

Насочихме се натам.

 

Забихме чадърите и се излегнахме доволни.

 

Редувахме сладоледи и бирички и следяхме приближаването на бат Славчо. Той периодично ни пращаше SMS-и, а ние го насочвахме където е нужно.

 

Пламката гледаше със завист и нетърпение недораслият екземпляр обсебил прекрасните камъни. Каква наглост!

 

За радост на нашия герой, младежът, едва успял да сътвори скромна композиция, загуби интерес и освободи работната площадка.

 

Беше време да се прояви професионалиста. Вдъхновен от прекрасния материал и чудесната обстановка извая неповторима скулптура... какво говоря... монумент... а най-точно истински Стоунхендж.

 

Красота!

 

Разбира се докато ба'т Пламката твори, аз не си губих времето. Измислих начин за натурален морски масаж. Какъв кеф. Хем си мокър, хем си лежиш, при това с "възглавница".

 

Наслаждавахме се на доброто време...

 

...и очакахме ба'т Славчо да се обади за да го вземем от Лименария. А какво се случваше с него?

 

Денят на ба'т Славчо започна в ранни зори.

 

За разлика от жегата в Гърция, в България било хладно, че дори студено. На места се опитвало да превалява.

 

Направил кратка почивка на традиционното място - Кресненското ханче.

 

На влизане в Гърция имал сериозни неприятности. Явно сам човек на мотор със скромен багаж, събран в малка раничка е доволно подозрителен за гръцките гранични власти. Независимо, че обяснил къде и при кого отива, а също, че палатки, спални чували и останалото оборудване вече е там, явно не му повярвали особено. Дрешили го яко. Мотора също. Не, че много му пукаше де. По-скоро се забавляваше като ни разказваше за това после. Извода е ясен. Ходите ли в Гърция с мотор, мъкнете колкото може повече багаж. Така няма да Ви закачат. Това важи за пункта Кулата-Промахон. На Илинденци-Неа Катерини отношението е много различно. По възможност минавайте от там.

 

Пътуването през Гърция е скучно за сам човек. Няма безсмъртни идиоти с автомобили, които да ти образуват "тръпка". Всъщност за цялото пътешествие само един джип предприе безумно изпреварване, вкарвайки всички останали в канафките. Точно извиках на Дидка: "Виж, и тук има малоумници" и джипа приближи достатъчно за да видя, че е с Пловдивски номер. Нямам думи!!!

 

Пътят от Серес до Кавала минава покрай красиви планини с интересни гледки. Струва си. Още повече, че времето по тези места, макар и топло не е достигало рекордните температури от предишните дни. Хубаво е, но все пак е криво като няма с кой да споделиш.

 

Неусетно достигнал Кавала и се насладил на страхотната гледка откриваща се от магистралата над града.

 

Бяхме го информирали за разписанието на фериботите в Керамоти и не се е наложило да чака много.

 

Птици обикаляли и около този рейс. Сега разбирам от къде се появяваха и изчезваха така ненадейно. При разминаването на фериботите на входовете на пристанищата, те просто изоставят пристигащия и се лепват на потеглящия кораб. Какви хиени.

 

Мотора на ба'т Славчо, паркиран на същото място където беше моя вчера.

 

Малкото островче между Тасос и Керамоти.

 

Усещанията от морското пътуване, макар и кратко, определено са завладяващи.

 

Красотите на Тасос не могат да оставят равнодушен никого.  

 

Бяхме го помолили да мине по западното крайбрежие на острова. Източното щяхме да разгледаме заедно по пътя обратно, няколко дни по-късно.

 

При тези обстоятелства е нормално неговите и нашите снимки да съвпадат. Почти. Една забележка-предположение: На много места виждахме табели за камери следящи скоростта, но околното пространство беше толкова голо, с изключение на параклисчетата, че няма къде да е сложена камерата. Обърнете внимание на кръглите прозорчета отстрани и си правете изводи сами. Не сме проверявали хипотезата... защото "никога не превишаваме скоростта", разбира се!

 

Сравнително бързо и без инциденти ба'т Славчо пристигна на BP бензиностанцията в Лименария, където се бяхме уговорили да се срещнем.

 

Леко зачервен от слънцето, екипиран с пълна плажна униформа, с малко закъснение, на срещата пристигнах и аз.

 

Радвахме се да се видим. Да срещнеш близък приятел на толкова отдалечено място е невероятно приятно. Дори когато си го очаквал цял ден. Беше късният следобед.

 

Славчо не ми изглеждаше изморен. По-скоро гореше от желание да сподели впечатленията си от пътуването.

 

Предложих му да изминем набързо двата километра до къмпинга и да се разправяме надълго-нашироко на плажа. При споменаването на думата "плаж" му светнаха очите. Нямаше нужда от повече обяснения.

 

Вместо да чакам Фелдфебела да вдигне бариерата на КПП-то се шмугнах през пешеходната врата. Разярена, милата администраторка изскочи навън, да ме възнагради щедро за постъпката ми и тогава... за малко да попадне под гумите на ба'т Славчо. Хехехе, познайте кой го отнесе. Трябваше да се върна обратно да го спасявам, че току виж го завлякла в карцера. Заради смелата и акция мислено я повиших в чин Щурмбанфюрер. Ужас! Всъщност за да не си направи някой грешни изводи ще кажа, че отношението и не беше проблем. По-скоро беше забавно.

 

Новото попълнение в групата не се впечатли особено от усилията на моята любимка да въведе ред. Паркирахме под същото маслиново дръвче.

 

Набързо го въведох в обстановката. Той се преоблече...

 

...и хайде към жадуваното място - плажа.

 

Щастливи, че цялата група се събира.

 

Пламката и Дилянка подскочиха срещу ни.

 

Здрависаха се доволни.

 

Здрависах се и аз. Театрално. За пред камерата. Суета сует и всячество е суета. Можем да приемем, че официално му казах "Добре дошъл".

 

Демонстрирах новата технология за плажуване и тя бе оценена подобаващо.

 

Набавихме още камъни...

 

...и се размазахме. Представлявахме странна, но блажена картинка.

 

Само вълните на моменти ни поднасяха по някоя изненада.

 

Ба'т Славчо се нуждаеше от време за да осъзнае къде се намира. Предприе малка разходка из околността.

 

На него трябва да благодарим задето запечата красотата на къмпинговия плаж. Ние се бяхме премного отпуснали и настроили ваканционно, та пропуснахме да го направим.

 

Зад скалите имаше още един плаж с размерите на нашия. След него отново скали и отново плаж и т.н. и т.н. Огромна е гръцката плажна ивица. Има плажове за всеки вкус... и джоб!

 

Нашият плаж например беше спокоен и тих. Плаж за почивка. Никой не досажда на другия. Разстоянието между чадърите е голямо и всяка компания се чувства все едно е сама. Плажа западно от нас (на горната снимка) Имаше повече удобства: шезлонги, джет, банан и заведения. Сервитьорите обаче не идват да Ви безпокоят. Ако вие желаете нещо просто отивате и си го поръчвате. Плажа източно от нас (ще го видите утре) беше пренаселен. Истинска лудница. Народа гази един върху друг, деца пищят, майки тичат, бащи играят карти и се карат. Яйце да хвърлиш, няма къде да падне. Имаше джетове, няколко банана, парашут, шезлонги, масички, безброй заведения. Сервитьорите подскачат сред народа и подканят да се поръчва. Там не може да стоиш без да поръчаш. Ето ти разлики. Три съвсем различни избора в разстояние на няколко стотин метра. Което те влече там иди. А къде моля ви се да ида аз като съм за 2 дни в Несебър? (2 дни, защото повече в оная лудница не можах да изтрая!)

 

Стояхме на плажа до късно, а на ба'т Славчо явно му липсваха пещерите от миналогодишната обиколка.

 

Похапнахме и решихме да потърсим дискотека. Беше Петък вечер. Първо пробвахме в Потос. Двама местни младежи ни обясниха, че дискотеката на Потос, Ламенария и Пефкари била една и се намирала на висок хълм, по средата между селищата.

 

Запътихме се натам.

 

Хълма наистина беше стръмен, а пътя лош. Добре, че бяхме с ендура. Наистина си трябваха. Отпред не се виждаха коли и хора. Не се чуваше музика.

 

Сградата приличаше на платноход, но беше зле поддържана. Влязохме вътре да разузнаем. Оказа се, че сега отварят дискотеката за първи път този сезон, но днес няма да работи. Елате утре! Странна работа! И тук сега отварят.

 

Наложихме кофража и се завъртяхме да си ходим.

 

Гледката обаче ни спря. Морето и околността се виждаха чудесно от тук. Страхотно!

 

Застояхме се.

 

Поснимахме.

 

Решихме тази вечер да празнуваме в къмпинга. Ба'т Славчо извади класно питие и пура. Как не са ги надушили митничарите... или точно тях са търсили, ама той добре ги е скрил.

 

Аз пък наблегнах на минералната вода. Мамо, ти нали си знаеш - гадни хакери!

 

Приказвахме си сладко и си показвахме снимките. Спомняхме си прекрасните мигове от последната седмица.

 

Над нас светеше странното абажуроподобие. След магическия къмпинг, от втория и третия ден, навсякъде се опитвахме да наредим около лампата нещо уникално. Тук това бяха празните шишета от минерална вода. Блестяха като кристал. Почти като в балната зала на Версайския дворец.

 

Радвахме се на захлаждането. Студения фронт минаващ над България започваше да се усеща и тук. За съжаление съвсем леко. Просто не беше такъв мор, като до сега.

 

Пресушихме питиетата и понеже не ни се лягаше...

 

...решихме да идем до плажа. Както се оказа не само аз обожавам да ходя там по това време!

 

Плажа е най-страхотното място на което може да бъде човек нощем. Неповторимо преживяване! Космическо! Неземно!

 

Романтиката лъха с морския полъх.

 

Дори камъните сега изглеждат някак по-различно.

 

Стояхме дълго на плажа. Стояхме много дълго. А и как можеш да си тръгнеш от такова място, особено когато телефончето със скромните си озвучителни способности, но грижливо заредено с подходящите, романтични песни, дава на душата последното късче, което е нужно за да се почувства човек в рая. Страхотно!!!

 

Така завърши седмият ден през който някои почивахме, други попътуваха доста, направихме си дружна разходка с мотори и най-накрая приключението си стана мото обиколка, а как продължихме в тази посока ще видите през:

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

 

Карта

ТУК за по-голяма карта >

 

 

Горе ^      Ден 8-ми >>

 

Вижте също:
 

 
     

Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

 

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561