МОТО-СМЕХУРКО

 

 


 

Български             English

Мото-обиколка 2007 - "Солун, Тасос и

 обратно

 

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

 

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

Какво трябваше да се случи:

Потос - разходка

Пефкари - плаж, преспиване

 

Какво се случи в действителност:

Карта >

Хубав е къмпинг Пефкари. Дебела сянка, тишина, няма пауни с големи гърла. Пък и тия нощни похождения по плажа... Отпуснахме се нещо. Спахме до късно. Но какво от това? На почивка сме, нали.

 

Екипирахме се леко и се отправихме към съседното градче Потос. За да не изневеряваме на стила си, паркирахме на централното кръстовище. За сведение имаше и други мотори там. Коли наоколо не се виждаха. Явно и тук моторите се ползваха с "привилегии".

 

Всъщност мотори и моторчета и всякакви пъркалки на две колела имаше из целия град. Дори по тесните, строго пешеходни алеи.

 

Напазарувахме сувенири и картички за близки и познати. следващия ден беше Неделя и не знаехме дали малките магазинчета ще работят. Вече се бяхме опарили.

 

Пламката си хареса фланелка-речник. Колко полезно.

 

Снимахме я в близък план. Впоследствие няколко пъти си правихме справка с фотографията за този или онзи израз. Така е в 21 век. Сигурно ще ставаме и по-зле.

 

На крайбрежната алея с кафенетата, почти върху масата беше паркирана Africa Twin. Не виждах някой да се сърди. Още един пример за отношението към мотористите. Дори, когато прекаляват.

 

Дидка се радваше на кокетната обстановка и на симпатичното слонче - символ на едно от заведенията.

 

Пламката си намери по-голям слон. Отива му. Изглежда като истински махараджа.

 

Под кафенетата е плажа на Потос. Този за който Ви споменах вчера.

 

Наистина беше пренаселен. Гъмжи от хора и все пак е красив.

 

Разгледахме подробно всички заведения, а те са много.

 

В едно от тях имаше карта на острова. Поредната карта.

 

Ба'т Славчо започна да се замисля, дали все пак не трябваше да си вземе истински мотор - японски. Хубав си е Transalp-а, заразителн. Хахахха, майтап бре ба'т Славчо! BMW-то е супер.

 

Не толкова хубави бяха тротинетките с които пърпореха дядовците. Особено тази. Беше толкова окаяна, че не можах да не я снимам. Изглежда все едно ще се разпадне всеки момент. Мисля, че от този модел е "взаимстван" невероятният, съветски, лек валяк "Тула".

 

Отправихме се към пристанището.

 

От двете страни на алеята бяха закотвени лодки. От едната дънеше нещо, което не мога да определя по друг начин освен "гръцка чалга". По принцип обичам гръцката музика, но това си беше, хм, по еди как си. За сметка на това пък как святкаха очите на момъка, който я пускаше... и как ни гледаше с доволен вид... и колко беше щастлив... познато.

 

Срещу въпросната лодка имаше паркирани пикакп и мотоциклет. На пикапа пишеше нещо като "клуб по гмуркане" - местните гларуси.

 

Ба'т Славчо слънчаса и започна да е катери по камъните. Уж да ни снима.

 

Е, снима ни.

 

А също и лудницата по плажа

 

Старите сгради изглеждат добре.

 

Помотвахме се.

 

Снимахме.

 

Приклякахме.

 

Та накрая чак поседнахме.

 

Гледката към брега е страхотна.

 

Виждат се малки, издълбани от водата пещери.

 

Поглед към плажа на нашия къмпинг. Колко е хубаво тук!

 

Водата под нас беше кристално чиста и прозрачна.

 

Най-накрая видяхме морските таралежи с които ни плашеха от няколко дни. В Бяло море няма водорасли и е изключително чисто. Единствената опасност е да настъпиш морски таралеж. Ще ти направи крака на решето. След като видях това добиче, веднага си купих сандали за плуване.

 

Напекохме се повечко от колкото ни се искаше и се запътихме да се разхладим...

 

На сянка в прохладните заведения край плажа. Сервитьорите ни обслужиха набързо и отново се спуснаха между шезлонгите да тормозят и без друго лудналите туристи да поръчват. Тоя вид плажуване не ни хареса. Тук в кафенето обаче е приятно.

 

Разхладени се запътихме да обиколим тесните улички на Потос.

 

Отдаде ни се възможност да разгледаме отблизо това Suzuki V-Storm. Всъщност в Солун всеки пети мотор беше Transalp. Следваха ги по численост именно V-Strom. Направи ми впечатление, че цената на машините втора ръка, на няколко години, беше изненадващо ниска. Дано не е заради качеството, защото този модел  изглежда изключително добре. Не знам защо в България ги няма.

 

Хубав и запомнящ се ресторант.

 

Моторите ни чакаха където ги бяхме оставили.

 

На отсрещният тротоар стояха два мотора с немска регистрация. Интересно беше как са пътували и за колко време са стигнали до тук. Канехме се да заговорим собствениците им, но те с изненадваща пъргавина се метнаха върху им и отпрашиха. Нямахме шанс да завържем разговор.

 

Върнахме се на нашият плаж.Тук беше тихо и спокойно. Взехме си студена биричка и се разтегнахме на сянка.

 

Радвахме се, че не се налага да се прескачаме с останалите мазохисти на съседния плаж.

 

Оборудван със плувни сандали и безстрашен поради този факт, след упорита и безжалостна борба, улових морски таралеж. Чувствах се почти като главният герой в "Стареца и морето". Всъщност във водата тази твар изглежда като водорасло, но бодлите му са съвсем истински. Дори са по-дълги от тези на сухоземен таралеж. И по-дебели. Не му блазе на този, който има нещастието да го настъпи. Отдолу е снабден с вендузи, чрез които се закрепва за камъните. Сложих очилата и поплувах. Видях цели колонии. Внимавайте!

 

Това беше последният ни ден на Бяло море и както повелява традицията, още от пионерските лагери, трябва да си направим прощална фотосесия.

 

Май се поувлякохме.

 

Много се поувлякохме.

 

Ама пък какви сме убавииии....

 

Аз може да улових таралеж, но Пламката си улови словенско "пиленце".

 

Пременихме се набързо...

 

... и се отправихме на тържествена, прощална вечеря...

 

... в крайбрежен, рибен ресторант.

 

Намирахме се на тераса, точно над морето.

 

Унесохме се в сладки приказки и впечатлени от вкусната Ципура не усетихме как се стъмни.

 

Гърнето-саксия вече изглеждаше различно...

 

... а плажа се беше преобразил в магически красиво място.

 

Доволно похапнали решихме да се поразтъпчем наоколо. Попаднахме на Този огромен мастодонт...

 

... и неговият по-малък, но много по-красив събрат. Двата мотора бяха с турски номера и чисто нови. Стояха безпризорно, на улицата, пред луксозен хотел. Да оставиш такива машини по този начин в България ми се струва повече от безумно. А и да разчиташ, че сутринта ще са още там... Хм!

 

Прибрахме се в лагера. Не ни се ходеше на дискотека. Още повече, че не беше близо, а в ресторанта бяхме подпиинали. Поприказвахме си още. Тази нощ беше  хладна. Отпуснахме се съвсем и се насочихме към палатките.

 

Завърши осмият ден от Мото-обиколка 2007. Разходихме се, уловихме морски таралеж и похапнахме вкусно(не от него разбира се). Трябваше да почиваме и да съберем сили за обратният път през:

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

 

Карта

ТУК за по-голяма карта >

 

 

Горе ^      Ден 9-ти >>

 

Вижте също:
 

 
     

Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

 

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561