МОТО-СМЕХУРКО

 

 


 

Български             English

Мото-обиколка 2007 - "Солун, Тасос и

 обратно

 

 

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

 

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

Какво трябваше да се случи:

Пефкари - Потос - гр.Тасос

Тасос - Ферибот - Керамоти 

Керамоти - Кавала - Драма - Гоце Делчев: обяд

Гоце Делчев - Банско - Якоруда - Юндола - Белово - Костенец - София

 

Какво се случи в действителност:

Карта на дневния маршрут >

Утрото беше топло и слънчево. Събрахме лагера, натоварихме багажите и тръгнахме към град Тасос. Този път поехме по източното крайбрежие на острова. От там не бяхме минавали.

 

Тук беше много по-стръмно. Планинските била се издигаха от сами водата, а пътя се виеше около тях в стръмни изкачвания и спускания.

 

По този маршрут имаше много повече дървета и зеленина отколкото по западният път.

 

Спирахме многократно за снимки. Като цяло впечатлението ми е, че това крайбрежие на острова е по-красивото.

 

На всеки завой под нас се откриваха пленителни картини.

 

Гледките бяха страхотни. Колко жалко, че си тръгвахме от това, толкова красиво място.

 

Досега не бях разбрал, че Лара Крофт пътува с нас.

 

Имаше множество малки селца разположени покрай брега, но бяха далеч от пътя. Като цяло, с няколко изключения, шосето минава далеч от населените места.

 

Имаше на пръв поглед незначителни детайли, които ни спираха дъха.

 

Ето такива също.

 

Ебре ба'т Славчо, много хубаво това BMW бреее... пък и как ти отива... или ти му отиваш, кой знае.

 

В едно от закътаните заливчета имаше "паркирана" луксозна яхта. Какъв ли е кефа да си пътуваш с яхтата насам-натам, както ние с моторите и да преспиваш където ти харесва, като разполагаш със всички удобства и шикозен лукс. Дали да не започна да събирам пари за яхта...

 

С наближаването на северният бряг на острова и след едно безкрайно, стръмно спускане с остри завои, околността стана полегата.

 

Но пак си беше красиво.

 

Лара Крофт продължаваше да ни следва.

 

Стигнахме град Тасос.

 

Използвахме възможността да закусим докато чакахме ферибота.

 

Приготвихме се за качване.

 

Огромното чудовище ни глътна без да се замисли. Този кораб беше по-голям от предишните. Имаше втора, товарна палуба и точно там ни нагласиха нас.

 

В ъгъла над колите.

 

Освен нас на борда се качи една гола Kawa. Не можах да позная модела, но се впечатлих. Голяма красота!

 

Разопаковахме...

 

... и се настанихме на задната палуба.

 

Беше прохладно...

 

... и приятно.

 

Въпреки това бяхме малко подтиснати. Отивахме си от о.Тасос, това чудесно и спокойно място.

 

Славчо и Пламен се разходиха.

 

Разбира се не можеше да не се снимат на това интересно място. Нищо, че пише"Ссамо за товари".

 

Машината забумтя и водата зад кораба се разпени.

 

К'о викаш баби? Глуха съм, не мо'а те чуя.

 

Отдалечавахме се от красивите места и приятните мигове.

 

Гледахме жално към красивият силует на острова.

 

За пореден път не ни се тръгваше.

 

В този момент си обещах отново да дойда на това прекрасно място.

 

Минахме покрай малкият остров.

 

Чайките ни следваха неотлъчно.

 

Отново изпълняваха танците си около кораба.

(снимката е линк към пълноформатна)

 

На фона на страхотната гледка.

(снимката е линк към пълноформатна)

 

Радвахме се и мечтаехме.

 

Тая снимка е направо за изложбата на National Geographic.

 

Хората подхвърляха храна на птиците...

 

... а те изпълняваха своите въздушни акробатики.

 

Екипировката на завоевателите.

 

Цялата група ентусиасти.

 

Пътешествието по вода и този път ни се стори прекалено кратко. Искахме още, но вече се изравнявахме с пясъчния нанос на Керамоти. Май наистина трябва да помисля за пътешествие с яхта.

 

Стихнахме пристанището и чудовището отвори пастта си. Повечето пасажери бяха нетърпеливи, но ние не бързахме.

 

Минахме покрай Кавала но не влязохме в града. На няколко километра преди Драма видяхме табелата указваща местонахождението на останките на античната столица на Филип Македонски (бащата на Александър Велики) - град Филипой.

 

Решихме да ги разгледаме. Паркирахме на сянка пред музея...

 

... и поехме по алеята към него. За нещастие на входа имаше табела, че е в ремонт. Жалко! Трябваше да се задоволим с наличното в околността.

 

До музея има площадка с изложени няколко експоната. Отидохме да ги разгледаме.

 

Гръцкото знаме...

 

... странни камъни във формата на, хм ...

 

... огромна делва, която ба'т Славчо почти беше готов да преобърне в случай, че е пълна с жълтици, но не ни огря...

 

... няколко обезглавени паметника....

 

... които Пламката сметна достойни за своето присъствие...

 

... останки от кула на хълма и... това е.

 

Понеже малко по-назад видяхме добре запазените руини на самия град решихме да се върнем в тази посока. Пешком.

 

Странно, но нямаше тротоари. Вървяхме плътно до оградата и все пак колите профучаваха на сантиметри покрай нас. Беше си опасно. Тук нещо май не са го измислили комшиите.

 

Руините бяха ефектни. Много добре запазени.

 

Имаше няколко почти здрави помещения. Предполага се, че именно под днешният асфалтов път, през центъра на града, е минавала легендарната, първа,  трансбалканска магистрала - Виа Егнатиа, построена от римляните през II век пр. н.е. Пътят е свързвал черноморското и адриатичското крайбрежие.

 

Разходихме се наоколо и поснимахме руини,....

 

... и красиви цветя.

 

В древният град е имало езически и християнски храмове, театър, парламент, дори музей.

 

Тръгнахме си доволни от видяното.

 

През Драма минахме транзит. Централният парк на града е хубав, но сега улицата натам беше затворена. Имаше шпалир полицаи. Нещо странно се случваше тук, но нямахме време нито желание да се интересуваме от подробностите. Пътя прави няколко завоя през града, така, че бъдете внимателни и гледайте табелите. Сега нямах проблем с ориентацията, но през Март, когато идвах за първи път се повъртях доста.

 

Времето беше прохладно, асфалта добър. Пътя широк и ненатоварен минава през планинските вериги след Драма. Тази комбинация предлага чудесна възможност да изпиташ удоволствието от карането на мотор. Поддадох се. Оставих групата и тръгнах напред малко по-бързичко.

 

Кефа беше наистина огромен. На моменти Дилянка дори подвикваше от удоволствие зад мен. Малко преди долината спрях да изчакам останалите и не можах да се въздържа да споделя преживяното. Пламката кимаше разбиращо.

 

Спряхме за почивка на малка бензиностанция. Излезе някакъв човек да ни уведоми, че е затворено. Собствениците празнуваха нещо и бяха наредили софра. Оказа се българин. Като видя регистрационните номера ни пусна да си вземем по студена напитка от фризера. Оставиха ни да почиваме и си продължиха заниманията около масата.

 

Разпуснахме на сянка, поблагодарихме и продължихме.

 

На един от хълмовете имаше огромен кръст, изграден от малки камъчета. Заснехме го. На броени километри преди границата пчела ухапа Диляна. Спряхме веднага и намазахме мястото с чесън. След случката от миналата година си нося скилидка в джоба. Размина се без последствия.

 

Граничната проверка беше формалност. Минахме тунела на мечките и вече си бяхме в България. Асфалта тук е по-хубав дори от гръцкия.

 

Китни са селцата около пътя, но дупките на входа на Гоце Делчев ни отрезвиха и ни напомниха къде сме.

 

Любимата механа "Ванита" ни приюти и този път. Уморени, но доволни.

 

Много е хубаво това заведение. Добре поддържано. Кухнята също е на ниво.

Ей, следващия път, като дойдем при Вас, да почерпите за рекламата!

 

На тръгване от Гоце Делчев ни заваля дъжд. За първи път извадихме дебелите якета и ги облякохме. Избягахме на дъжда. Стигнахме Банско. Пламен имаше билети за концерт тази вечер и бързаше да се прибере. Той тръгна по традиционния маршрут през Благоевград, а ние с ба'т Славчо и Дилянка не  искахме приключението да свършва. Решихме да направим нещо различно. Поехме към Якоруда. Не е логично на няколко километра от строителната истерия в пренаселеното Банско да попаднем на селище, където времето е спряло, но е факт. Якоруда е запазила своята идентичност и особености.

 

Минавайки през градчето предизвикахме фурор. Двама юнаци с "ИЖ" тръгнаха след нас. Гологлави, по потници, крещяха, свиреха с уста и ръкомахаха подире ни, като изцеждаха горката машинка на ръба на възможностите и. Помислихме, че сме изпуснали нещо и ни догонват за да кажат. Спряхме, а те ни настигнаха и подминаха, като продължаваха да махат и подсвиркват за поздрав. Е така никой не беше ни се радвал!

 

Взехме въздух, починахме и продължихме.

 

Спряхме някъде по билата преди Юндола.

 

Студена вода и вековни борове. Надморската височина тук наближава 2000 м. Да не повярва човек, че сутринта бяхме на морския бряг на о.Тасос.

 

Днес сменихме няколко климатични пояса. От субтропичният, горещ морски бряг, пясъчни плажове и хълмове покрити с бодливи храсти и камъни достигнахме до тучни, влажни, високопланински ливади, оградени с вековни борове и наистина студен въздух. Сутринта едва издържахме жегата по къси панталони, а сега се бяхме облекли с якета и неопренови маски и всичко това в разстояние на няколко часа. Такова пътуване не се забравя. Никога!

 

Почивахме на слънце, защото на сянка беше студено. Ех ако можеше малко от този студ да дойде девет дни по-рано.

 

По ливадите бяха разцъфтели прекрасни цветя.

 

Спуснахме Юндола-Белово на един дъх. Не бях минавал това трасе и се изкефих. Много е яко! Оставих ба'т Славчо да определя темпото и карах отзад. Виждах как накланя все повече и повече във всеки следващ завой. Това е начина човек да се научи: Каране, каране и пак каране!

 

Изтъркахме грайферите и стигнахме Белово. Направихме кратка почивка. Нямаше време за повече ако искаме да се приберем по светло.

 

Костенец, Ихтиман и магистралата не ни впечатлиха с нещо особено. На смрачаване пристигнахме в София.

 

Не знам как се чувстват другите след това приключение, но за себе си мога категорично да кажа, че не ми се прибираше в къщи. Бях свикнал да бъда под открито небе. Забравил бях ежедневието преди мото-обиколката. Съзнанието ми се беше прочистило дотолкова дълбоко, че на практика се налагаше отново да се уча да живея предишния си живот. Наслаждавах се на мига, а отминалите мигове бяха страхотни! Не исках да ги пусна! Както и миналата година, в този момент бях повече от сигурен, че ще се възползвам от шанса да преживея още вълнения, следващата година, на Мото-обиколка 2008. Очаквам я с нетърпение! Очаквайте я и Вие!

 

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

Мото обиколка 2008 "Moto Turkey"

 

Дневен маршрут

Пефкари - Банско - Белмекен - Белово - София - 460км

Цялото пътуване - 1500км

ТУК за по-голяма карта >

Горе ^

 

Вижте също:
 

 
     

Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

 

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561