МОТО-СМЕХУРКО

 

 


Български             English

Мото-обиколка "Moto Turkey 2008"

4'600 км. на мотор... 4'600 км. кеф...


 

Средиземно море - част 1

 

Въведение  Истанбул  Анкара  Анадола  Средиземно море  Егейско море  Завръщане

 

Тръгнахме навреме, но не рано. Сбогувахме се сърдечно с любезните домакини в къмпинга. Успяхме да заредим едва на третата бензиностанция, която посетихме. Първите две още не работеха.

 

Отправихме се към Нигде (Nigde) Пътя беше екзотичен и слабо натоварен.

 

От всички страни над нас надвисваха високи върхове, но ние се движихме в долината между тях. По някои ждрела още се виждаше сняг.

 

Въпреки планините наоколо, завоите бяха рядкост и скоро започнахме да се отегчаваме. 

 

Спряхме за почивка на голяма и чиста бензиностанция на входа на Нигде. Е сега наистина се намирахме "никъде" (нигде), макар GPS-а да твърдеше че сме "някъде" в южна Турция. Хората на бензиностанцията не говореха западни езици. За сметка на това ни се радваха много. Почерпиха ни чай и се опитваха по всякакъв начин да завържат разговор. Какви сме, от къде сме, знаем ли за красотите и културното наследство на техния край и т.н.

 

 

Интересна тенденция. Колкото по-малко знаеха Английски людете в даден район, толкова по-сърдечни бяха. Колкото повече се отдалечавахме от натоварените туристически дестинации, толкова повече почерпки отнасяхме. Хубав край, хубави хора!

 

Долината свърши и най-накрая навлязохме в планините. Това обаче не донесе облекчение на зажаднелите ни за завои моторджийски души. Пътя беше тесен и изключително натоварен. От тук минава основния трафик за Сирия и близкия изток. Камиони, камиони, изстърган надлъжно асфалт, никаква видимост за изпреварване и пак камиони... 

 

Изморихме се бързо и спряхме за нова почивка.

 

И тук навсякъде се вееше турския флаг.

 

За късмет след няколко десетки километра тесният път премина в трилентова, перфектна, планинска магистрала.

 

За обяд избрахме голям, лъскав комплекс. Това беше мястото с най-перфектното обслужване в цяла Турция. Покрай нас щъкаха повече от пет сервитьора. Следяха неотлъчно всяко наше движение и предугаждаха какво може да пожелаем, преди дори самите ние да го осъзнаем. При това не се натрапваха, а стояха някак в страни, все едно заети сериозно в някакъв си техен разговор и само с периферното зрение, неосезаемо за нас самите, ни наблюдаваха. В момента в който Наталка посегна към салфетките например, а те се бяха свършили, двама сервитьори вече се спускаха с пълни салфетници от съседните маси. Още не беше свършила каната с водата и нова вече идваше към нас. Уникално обслужване! Виртуози!

 

И разбира се не знаеха нито една дума Английски. Опитахме се да поискаме олиото. Всъщност олио по масите няма да видите никъде в Турция. Предполагам, религията класифицира мазнините като нещо нечисто. За това, вероятно, избягват и свинското. Дори когато успеете да обясните, че искате още олио в салатата, вземат чинията, слагат олио някъде в кухнята и ви я връщат. В случая въобще не успяхме да стигнем до там. Пробвахме с думата "шарлан". Според всички трябваше да означава олио на турски. Нищо такова. Хората ни гледаха неразбиращо. Тогава опитахме "зехтин". На третия път очите на единия светнаха и хукна към кухнята. Е, разгеле! Да, ама Не! След половин минута се върна ухилен с цяла чиния маслини и я сервира победоносно на масата. Е, нямаше как, изядохме ги. Най-вкусните маслини които съм ял. След специална проверка по-късно разбрахме че олио на турски е айчичиягъ (Aiciceyagi). Дума, която след въпросната случка, няма да забравя до края на живота си.

 

Пихме кафенце. Питахме за "Турка Кола". Интересно беше да я опитаме, но тук нямаше. Нищо, че цял камион стоеше на паркинга:

 

Всъщност точно заради него проявихме интерес към напитката.

 

Подкарахме отново по планинската магистрала. Духаше много силен вятър. На места имах чувство, че ще ни изхвърли от пътя. Моторите на Коцето и Слави също се клатушкаха застрашително. Неудобство беше за колите, но намалихме осезателно скоростта. Не биваше да рискуваме излишно. Беше си направо страшно. Това продължи чак докато на хоризонта проблесна Средиземно море. Спуснахме стръмно към Адана - Mersin (Adana - Mersin) и вятъра намаля.

 

След планините и гледките на запуснатите и забравени от бога селца беше неочаквано да влезем в огромния, модерен град. Кипеше живот. Нови и красиви сгради се издигаха на метри от плажа. Хиляди малки моторчета щъкаха наоколо. Чадъри, плажни барове, туристи, палми народ навсякъде... невероятно! след забутаната провинция се озовахме на място подобно на Френската ривиера, или по скоро на Рио Де Жанейро.

 

Карахме през огромния, добре уреден град. Адана всъщност е голямо пристанище и най-близкото до Сирия. Явно голяма част от товарите предназначени за близкия изток достигат до тук по море и после с камиони през границата. Големият търговски център дава хляб на много хора. За това, този толкова далечен град, процъфтява. 

 

Излязохме в покрайнините, но сградите и лудницата не свършваха. Нашите "големи" мотори бяха като петролни танкери в рибарско пристанище. На всичкото отгоре до един бяхме с каски. Откроявахме се осезателно на околния пейзаж. Всички ни оглеждаха и ни махаха.

 

Карахме десетки километри без урбанизацията да свърши. Редуваха се само табелите с имената на селищата.

 

Най накрая навлязохме отново в планината.

 

Беше спокойно. Разгеле завои!

 

На няколко места не можахме да устоим и спирахме да снимаме.

 

Бачо ви Илариончо на ръба на безбрежната Красота!

 

Въртяхме по тесния и на места разнебитен път и се наслаждавахме на гледките.

 

Стигнахме до къмпинг на брега на морето. Бяхме поуморени и поизтощени от жегата.

 

Но явно не достатъчно, защото не одобрихме мястото. А може би просто къмпинг "Kaya" в Ургюп вдигна летвата много високо. Надявахме се да намерим нещо подобно.

 

Подкарахме отново. След Силифке (Silifke) започнаха големите криволици.

Страхотни завои, страхотен кеф!

 

 Стръмни изкачвания...

 

... Остри спускания... 

 

... Газ, Спирачки !!!... и пак... и пак... и пак....

 

На места имаше серии от завои,  всеки от които може да се опише като такъв в който завиваш, завиваш и завиваш... докато си видиш задния номер. В рамките на секунди мотора ляга от края на левия кант в края на десния и обратно на ляво колкото може. Дясно, ляво, дясно, ляво... Чудо!

 

Пътували сте вероятно Белово-Юндола. Представете си този път, само че 400 км и покрай морето. Ще добиете бегла представа за духовния мото-оргазъм!

 

По хълмовете наоколо се появиха оранжерии с бананови дървета. Вече сме в Тропиците.

 

Спряхме да си напазаруваме от удоволствията.

 

Лягахме и ставахме по завоите. Времето си вървеше, а изминатите километрите едвам нарастваха.

 

Положението с къмпингите ставаше още по-трагично, а започна да се стъмнява.

 

Спряхме да заредим на бензиностанцията в Бозиази (Bozyazi).

 

Това е световната столица на кафе-рейсърите. Нямаше нито един моторист с каска. Нито един! За това пък всички бяха с джапанки, грешка: с новите джапанки, лъскави дънки и изгладени ризки. Гладко избръснати и зализани. Не пропускаха да преминат покрай някого, без да му помахат и ако не ги погледне или не реагира започваха да свирят като луди. Класика! Не дай боже да изпревариш един от тях. Настъпваше такова бясно препускане, луди маневри и изпреварване без видимост, че свят да ти се завие. На моменти така се навираха в нас, че направо ни се изправяха косите. Намалявахме скоростта за да ги пропуснем и да не рискуваме да ни блъснат, но те също намаляваха, да ни изчакат. Без публика не е някак интересно. Невиждан героизъм! Драма!

 

Калинизма и Слава на Калинизма.

 

Почти по мръкнало стигнахме следващия къмпинг.

 

Тук трябва да нощуваме. Нямаме избор. Няма вече накъде. Няма и сили. Днес изминахме 510 км. като 250 от тях по страхотни завои.

 

Къмпинга не изглеждаше "Земен Рай", но бирата беше евтина. Всъщност най-евтината бира, която пихме - 2.25 лири за 0.5 л.

 

Нахвърляхме се в морето. Чакахме този момент с огромно нетърпение. За някои беше първото влизане в соленото Средиземно море. Имаше възклицания от изненада и удоволствие. Щастието беше безкрайно. Останахме дълго в прохладната вода. Спахме непробудно въпреки пълнолунието. На някои хора им пречило, а? Да, да... зависи от обстоятелствата.

 

На сутринта всичко изглеждаше по-свежо.

 

 Оказа се, че мястото всъщност си го бива.

 

Дори рано сутринта обаче, беше изключително горещо. Влажността на въздуха огромна. Може би около 90%. Потиш се дори като лежиш. Разбира се това не може да спре влюбените гълъбчета да се гушкат.

 

Отново подкарахме по завоите.

 

Някаква крепост се виждаше в далечината, но нямаше време за нея.

 

Отново започнахме да изкачваме и спускаме.

 

Бананови плантации имаше навсякъде.

 

Нямаше как да не проверим качеството на местната продукция. Отново спряхме да купим муз (muz-банан).

 

Пътя тук започна да става опасен. Беше силно опесъчен. Трябваше да внимаваме.

 

Особено при тия стръмни урви наоколо.

 

На места се откриваха гледки, които не могат да се вместят в човешкия ум.

 

Долината на бананите. От прекомерната влажност над нея се стелеха ниски облаци.

 

Изкачвайки се нагоре облаците започнаха да се доближават все повече до нас.

 

Влязохме в тях. Да е 40 градуса, да пече жарко слънце и да навлезеш в облак, някъде там над морето е уникално усещане. Божествено! Почти съм сигурен, че докоснах Ангел!

 

Гъста мъгла покриваше всичко наоколо. Без да се усетим разкъсахме колоната.

 

Излязохме от мъглата и покарахме малко. Нашите спътници не ни настигаха. Спряхме да изчакаме.

 

Полюбувахме се на околните красоти.

 

Странно съчетание. Иглолистна гора ...

 

... и огромни кактуси на няколко метра един от друг.

 

Ето, че се появиха нашите хора. Оказа се, че са имали инцидент. В гъстата мъгла пясъчен нанос изиграл лоша шега на Коцето и поднесъл мотора. За щастие тази малка пукнатина беше единствения неприятен резултат.

 

Снимахме се щастливи, че всичко се е разминало леко.

 

Завоите намаляха, горите окончателно отстъпиха място на банановите плантации.

 

"Банановото" шато.

 

В град Гъзипаша (Gazipasa) планините и завоите свършиха. Странно, но в главата ми името на това място се размести и се получи „Пази гъза”. Хм, сигурно има защо.

 

Усетихме, че се връщаме в цивилизацията.

 

Поддържани алеи с палми.

 

Бананови оранжерии.

 

С наближаването на Алания ставаше още по-добре.

 

Е, имаше по някое намигане към стила от планината...

 

... и някоя неприятна гледка тук, там, ...

 

... но като цяло си личеше, че вече сме в голям град.

 

Видях магазин за мотори и отбих с надеждата най-накрая да намеря масло за четиритактови мотоциклети.

 

Хехе "Истийорум дьорт заман, мотосиклет мотор ойл" и някоя друга прясно научена дума също, та с абито се разбрахме. Даде ми масло в едно шише от Castrol, ама нещо ме притесняваше, че беше разпечатано. Дали е за "мотосиклет мотор" или за "отомобил"... божа работа. Обясняваше момъка, че било мотоциклетно масло от варел, ама аз такова не съм чувал да има. Камо ли тук, където на 500 мотора я има един четиритактов, я не. За всеки случай го взех, но така и не посмях да го сипя. Ами ако вземе да приплъзва съединителя, де ще го диря тоя младеж да си разменим „любезности”.

 

Продължихме към Анталия.

 

Пътя беше хубав, но натоварен и с много светофари.

 

Хотелите наоколо ставаха все по-лъскави.

 

Туй екипиран на 40 градусова жега, влажен въздух и през 2 км. на всеки светофар да дремеш по минута и половина, а дядо ти Райко да ръси ли ръси отгоре, не си е работа. Баялдисахме.

 

Местните много не се церемонят по светофарите. Намаляват малко, оглеждат и газ. Няма значение какво свети. Коцето дръпна напред и май действаше по тяхната метода, защото доста време ни чака на 20 км. преди Анталия. Разбира се последното не може и няма как да бъде доказано!!! Това да го имат предвид ония дето по клипчета в YouTube  вземат книжките на милите мотористи - екстремисти.

 

Навлязохме в Анталия. По приказките на "запознати" очаквахме да е някаква върла цигания, като нашия Слънчев Бряг. Нищо подобно!

 

Анталия е супер модерен, оживен и динамичен 800 хиляден град!!!

 

Надлезите на централният булевард са през 200-300 метра и всички са снабдени с ескалатори.

 

Ето като този. Как ви се струва? Не видяхме нито един потрошен или надраскан. Кръстовищата са реализирани на две нива, както в Анкара. Сградите са модерни и с интересна архитектура. Въобще хубав град!

 

Поехме по обходните булеварди, към водопада Дюден.

 

И ако на апапите в колите им беше топличко в задръстването ...

 

... ние на моторите направо изгаряхме. Буквално.

 

Намерихме парка с водопада лесно. Табели имаше навсякъде. Пристигнахме на претъпкан и прашен паркинг. Наоколо беше лудница, а ние примрели от горещина. Дори след като се отървахме от мото-доспехите не почувствахме облекчение. Всъщност не само ние бяхме смазани от жегата.

 

Прахоляка, шума и горещината не предвещаваха нищо интересно. Входа за парка беше само 1,50 лири и тъй като навсякъде другаде беше поне 5, не очаквахме да видим нищо по-интересно от това портокалово дръвче.

 

Драмата изглеждаше пълна.  Малка рекичка с малки водоскоци и снимки на някакъв водопад.

 

Предположихме, че тук има само макет на водопада за атракция на туристите, а истинския е далеч в планината. Дори не се усещаше хлад. Защо ли бихме пътя до тук?

 

Слязохме няколко стъпала надолу и там се появи този изкуствен водоскок. Не беше кой знае какво, но за първи път почувствахме свежест. Не можах да се въздържа и се пъхнах целия под него. Както си бях. Дори не се сетих да дам телефона на някого. НЕБИВАЛ КЕФ! Огромно облекчение! Този водоскок ме спаси от топлинен удар. Убеден съм.

 

Наблизо имаше малък водопад. Естествен. Я, става интересно...

 

Още един водопад. Този път и други се възползваха от свежестта на водата.

 

Поседнахме на сянка щедро разхлаждани от водните пръски. Парка започна да добива очарование.

 

Повървяхме още няколко метра по алеите и видяхме още красоти.

 

В този миг се появи той!

 

Истинският водопад Дюден!!!

 

Не било измама, не било макет. Природното чудо е тук.

 

Изливаше водите си с тътен...

 

.. в дълбокия, синьозелен вир, а милионите пръски правеха няколко дъги една над друга.

 

Тук беше място за почивка и място за размисъл. Място където чувстваш колко велика е силата на естествената красота. Как предубеденият и подведен от околната обстановка, човешки ум може да бъде вглъбен в дълбоки, философки размисли, само за минути, от чудото на майката природа. Страхотно място! Посетете го!

 

Оказа се, че изненадите не свършват до тук. Тясно стълбище водеше към подземна галерия под водопада.

 

Тук тътена на водата се усилва многократно от ехото на галерията. Човешкият говор се заглушава напълно.

 

Галерията минава под целият водопад. Погледа към света е някак различен. Още като дете, по филми, съм гледал тайни входове за укрития, които се намират под струята на водопади. От тогава в мен се е загнездило желанието да вляза на такова място. Още една сбъдната, детска мечта - √ (отметната).

.

 

Блажени физиономии и щастливи усмивки. Това е резултата от посещението. Струваше си. Със сигурност! А колко скептични бяхме в началото.... хм! Всъщност сега се сещам, че по подобен начин се развиха нещата, когато, с Дидка, посетихме водопада "Бучалото" в Радомир. Има кафява табела на главният път през града и веднъж решихме да я последваме. Бяхме много разочаровани, когато стигнахме до тясна градинка (дори не може да се нарече парк) на метри от околните дворове с крави и кокошки. Като слязохме по стълбите обаче се разкри прекрасна гледка. Много красив водопад, син вир и като цяло много приятно място. Да не подозира човек. При следваща възможност идете и вижте мястото. Сигурен съм, че много от вас, безброй пъти са минавали от там без дори да подозират колко е красиво.

 

Решихме да разгледаме града и се впуснахме да борим натоварения градски трафик.

 

Напред по централният булевард. Поглеждах в посоката, където очаквах да е морето, но виждах само сгради. 

 

На едно от кръстовищата сградите се разредиха. Ха, тук ще е. Качихме се на горното ниво за да направим ляв завой.

 

Изглеждаше да сме уцелили посоката. Трафика намаля, показа се морето...

 

... увеселителни влакчета....

 

... и най-накрая самия курорт. Гледката беше завладяваща.  Синьо море, стръмни, влажни, планински вериги, отлична, пясъчна, плажна ивица. Много хотели в пищен, зелен парк.

 

Курорта в град Анталия е от затворен тип. Подобен на Албена. Добре поддържан, плажни удоволствия, много атракциони и тази чудесна природа наоколо... Повечето наши туристи посещават курорти в област Анталия(от Кемер та чак до Алания), а не курортния комплекс в самия град. Някои попадат на неподходящи места и остават с грешно впечатление. Всъщност нещата са много, много добри, но на съответната цена.

 

Изплакнахме очите. Сега беше време да се ориентираме къде ще поизплакнем и телата в Средиземното море. Поехме на Юг.

 

По булевардите в града бяха опънати флагове. Обикновен трик, но създава празнична атмосфера. Подобни флагове виждах преди години в Барселона, само че там бяха червено и жълто (знамето на Каталуния). Явно комшиите се учат качествено от чуждия опит.

 

Карахме към огромните планини. Заради стръмните, вулканични склонове и мъглата имах усещането, че сме в Хавай.

 

Спортни резачки чинно чакаха в реда си и не напираха да прескочат околните. Всъщност дисциплина на движението в Турция има. Въпреки твърденията за обратното. Да, минават масово на червено, но само там, където кръстовищата не са много натоварени. Да, има още някои особености, но като свикнеш с тях ситуацията никак не е лоша. Още веднъж ще кажа, че румънските джигити се открояваха ясно на фона на всички останали. И казвам румънските, само защото наши нямаше. Иначе не сме по-добри.

 

 

< Предишна                     Горе ^                     Следва >

 

Карта на маршрутa

 

ТУК за много подробна карта без очертан маршрут >

 Коментари:


Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2008-08-31 11:46:46
От: Тишо
Здравей, Съвсем случайно попаднах на сайта, но не съжалявам - пътеписите страшно ми харесаха. Прочетох описанията и на трите пътувания на един дъх. Евала за ентусиазма и решението да споделяте преживяванията! Поздравления и за Диди, бат Пламката и бат Славчо. Очаквам с нетърпение да прочета всичко за тура в Турция. Желая ви незабравими мигове момчета и момичета – сигурен съм, че и догодина ще си изкарате страхотно. Готини хора сте и ме кефите супер много!


2008-09-01 13:53:33
От: tropsyx
Email, ICQ или Skype: ICQ 82269651
Здрасти Смехурко! Четох, че ще обикаляте Турция и чаках с нетърпение да видя снимките. Изчел съм другите две обиколки и много ми харесва. Родопите имат специално място в сърцето ми и много им се радвах. Турция също изглежда обещаващо.


2008-09-04 14:41:28
От: Наталия
Email, ICQ или Skype: natalyz@mail.bg
Здравейте читатели, здравей и ти Смехурко! Аз имах удоволствието да участвам в това приказно пътешествие и да видя всичките тези хубости на нашата съседка Турция и с нетърпение очаквах сътворяването на пътеписа. Евала на Смехурко че успя да ме накара да изчета всичко на един дъх, да се завърна отново в тази хубава страна, макар и мислено, да изживея прекрасните мигове на откриването на един нов свят и една нова култура за сетен път и не на последно място да се чувствам щастлива, че бях част от всичко това. С нетърпение очаквам останалата част от пътеписа, защото това е едва началото от нашето пътешествие и повярвайте има още какво да се прочете и види и от Вас като читатели и от нас като пътешественици!


2008-09-08 12:34:17
От: Вики
Email, ICQ или Skype: skype: victoria_terzieva
Здравей! Благодаря за споделеното преживяване! Написал си невероятен пътепис - направо преживяваш цялото пътуване като да си бил там. Хареса ми много и гледната точка към бита и нравите в Турция, защото тя наистина не е само бляскавите дворци и курорти, но е прекрасно и интересно място, където можеш да видиш, усетиш и научиш най-различни неща. Дано по-скоро направите следващия тур, за да четем отново. Евала за идеята с тениските. Добре е да се вижда откъде сме, особено след като на рег. табелите няма БГ. Пожелавам ви още много такива прекрасни преживявания!


2008-09-08 12:51:35
От: Вики
Email, ICQ или Skype: skype: victoria_terzieva
Пропуснах да отбележа нещо за мечтателя Ахмед, което много ме впечатли, когато бях там. Първоначално султанът много се забавлявал и го обсипал с почести и злато. После, обаче, мъдрите ходжи постановили, че ако Аллах е искал да даде на човека да лети, е щял да го направи с крила. Крила имал само дяволът. Същият султан го обезглавил... Толкове векове по-късно посредствеността пак убива крилете... Направо е невероятно как в толкова ислямска държава Кемал Ататюрк е станал национален герой! Все пак явно турците са се научили да си ценят гениите...


2008-09-09 23:24:49
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Турция е наистина огромна и изключително колоритна. В нея могат да се видят всякакви социални и обществени прослойки. На моменти ти се завива свят от напълно противоположните крайности, съжителстващи една до друга. Убедил съм се, че атмосферата и хората са това, което най-силно впечатлява пътешественика. Надявам се от писанията, поне отчасти, да се усеща духа на местата и людете. При всички случаи, мога категорично да кажа, че хората там наистина са страхотни! P.S. Жалко за Ахмед! Не знаех за трагичната му участ.


2008-09-11 12:08:04
От: Рени
Email, ICQ или Skype: zlatanova_1983@abv.bg
Здравей, Смехурко! Приветствам идеята да споделяте впечатленията си от вашите пътешествия и то по такъв оригинален начин. Пътеписът е не само интересен и завладяващ, но и обогатяващ! Наистина се чете на един дъх и не ти се иска да свършва. Накара ме да се почувствам като че ли и аз съм там. Любувах се и се възхищавах на всичките тези прелести. Благодаря, че макар и виртуално, ме направихте част от вашето преживяване. Пожелавам на цялата компания още много вълнуващи и красиви пътешествия! А аз, повярвайте ми, ще следя с нестихващ интерес вашите пътешествия и тайничко ще ви заблазявам и подкрепям. Браво! Дерзайте!


2008-09-15 16:19:07
От: crazy
Супер! На връщане минахме през Анкара 2001 година, 8 месеца след голямото земетресение. Навсякъде кипеше от строителство и изглеждаше пак доста прашна. На места имаше страшно големи празни пространства. Срутените сгради бяха направо изринати с булдозери.


2008-10-07 11:01:20
От: Ади
Email, ICQ или Skype: andreana.bashova@gmail.com
Здравей! Всички пътеписи, публикувани тук са написани безкрайно увлекателно за четящите ги и освен това лично мен ме подготвят за всяко следващо пътуване...по една или друга случайност, миналото лято посетихме Гърция по подобен маршрут, който разнообразихме това лято. За края на годината се очертава пътуване и до Истанбул, а благодарение на написаното и показаното тук, ще се знае къде какво да се гледа... Само за Триград ми се струва, че снимките не се подредени хронологично... точно при тунела преди пещерата... позволявам си да направя тази забележка, тъй като имам доста роднини там и често съм прекарвала ваканции на това божествено място. С пожелания за хубав ден и още вълнуващи описания на приключения с мотори. АДИ


2008-10-17 20:40:05
От: Slona
Email, ICQ или Skype: aso78@abv.bg
Благородно зажиждам! С Пламен се познажаме от дълбока дрежност ,а с другите се надяжам да се срещнем скоро по пътищата.Пътеписите са стахотни ,дори и за критикар като мен.Това е начин много хора ,който не могат по някаква причина да пътуват, да се запознаят с огромното разнообразие и красота на света , пречупен през очите(пълни с прах и буболечки) на мототуриста.Пожелавам ви нови пътешествия и благодаря за споделените хубави мигове.


2008-10-20 10:23:27
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Хахахаха... Сигурно заради това навсякъде и всичко ни се вижда прекрасно... заради прахът и буболечките в очите. Вече години се чудя къде било разковничето, а то какво се оказа ;-) Ще избираме прашни маршрути и занапред за да е пак така хубаво. Обещавам!


2008-10-23 02:09:30
От: bat' Slavi
Email, ICQ или Skype: 30925667
Айде дружина спочваме плановете за другата мотообиколка-"Балканският полуостров", или да изчакаме Илариончо да довърши първо този пътепис :)


2008-10-24 16:04:01
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: ICQ 109811561
Абе пиша отново, ама много бавно става. Пък като се замисля, че ми се ще и да го преведа на Английски... А и миналогодишния още не е преведен до края... Мъка! Както и да е. Днес ще има попълнение от морето. Очаквайте скоро още. Дерзайте другари!


2008-10-27 12:34:10
От: Danka Kalpazanka
Email, ICQ или Skype: dany.ivanova /skype/
Бат Илариончо, справил си се пак блестящо:))) Докато четях новата страница си мислех да ти пиша веднага след това на кю-то, но ти си помислил за всичко. Евала! Аферим! - или там каквото се казва на турски:))) Чудесни коментари си написал пак, на места се смях с глас. Мисля, че няма да пропусна "турнето" следващата година, каквото и тежко изпитание да е. Мисля, че всяка секунда е оправдана и подплътена с много емоция, впечатления и приключения. И разказана и споделена прекрасно в този сайт:))) Поздрави на моите герои!;))


2008-10-30 17:21:51
От: Мариана
Email, ICQ или Skype: Skype: m.toteva76
Браво,банда! Страхотно приключение! Браво и на пътеписеца - бат Илариончо! Чудно си се справил с нелеката задача да предадеш с нужната доза въздействие емоциите от това изживяване, както и особения дух на тези неземни места. Успях без особена трудност да усетя какво предизвикателство за сетивата на всички вас е било това невероятно пътешествие. На мен лично пътеписа ти/ви/ ми дава голяма и изключително необходима глъдка свежест в есенната скука на ежедневието и гъделичка /направо предизвиква гърч/ :)) ентусиазма ми на пътешествик да откривам непознатия свят голям... зедно с всички вас естествено! ...чакам с нетърпение следващото лято и следващото "турне", което се надявам да споделя "в ефир"! Гордея се с вас!


2008-11-01 08:50:49
От: Bogich
Email, ICQ или Skype: ICQ 206969430
Здрасти бат Lary, ето ме и мен рано в събота. За сайта не знам какво да кажа освен, че остава да направиш "До Чикаго и назад". Относно обиколките - мисля че стават все по-мащабни и интересни, така че дерзай! Скоро очаквам да разбера посоката на следващия пътепис.


2008-11-03 13:17:07
От: Илиан
Email, ICQ или Skype: ICQ 176258234
Здравей Смехурко, Идеята за пътеписите е страхотна! След прочита им се чувствам въодушевен и зареден с желание за пътуване и приключения. Все по-често се замислям за изкарване на категория А и включване в бъдещите Ви мото-обиколки.


2008-11-13 15:41:21
От: Галинда
Email, ICQ или Skype: skype: pupenze;  ICQ 105093706
Еееее, Илич, страхотни сте!!! Завидях ви благородно! Вече 2 дни ви чета и ту се чупя от смях на коментарите ти, ту гледам с "жадни" очи красиви гледки:))))) Много, много тенкс за труда и за позирането на Голдън:))))


2008-11-27 11:54:53
От: djonka
Email, ICQ или Skype: DJONKA1956@ABV.BG
Благодаря за красотата и емоцията, която изживях! Адмирации за всичко и на всички! Била съм в Кападокия - велико творение на природата! Място сътворено от много богове! Възхита от всичко! Преживях наново чрез колоритния език на майстор пътеписеца и погледа на цялата чаровна група изживяните от мен неща по различен начин! "АЛТИНЕ САЛЛЪК!" Желая нови пътища на всички!СУПЕР СТЕ!


2008-11-28 12:29:52
От: s.kokalinska
Email, ICQ или Skype: s.kokalinska-sneji@dir.bg
Благодаря ти за преживяното удоволствие от видяното!Била съм в Турция-в Кушадасъ и имам впечатления,но този маршрут е супер.Продължавайте със същият хъс!


2009-01-27 15:37:39
От: LIIQ
Email, ICQ или Skype: LIIQ75
ОООО, Наистина всичко е прекрасно! БАТ ЛАРИ не съм го виждала поне 2 години по сбирките. Къде се изгуби това съкровище? УСПЕХ ПРИ СЛЕДВАЩАТА ОБИКОЛКА!


2009-02-02 06:38:18
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Благодаря на всички за страхотните отзиви!!! Вашите думи дават сили, увереност и енергия да действаме по организацията на новото/те пътуване/ия, през тази година. Ще се радвам ако всичко отново мине толкова добре. Разбира се, с удоволствие ще споделя преживяванията с вас. DJONKA, направо ме разчувства с това "АЛТИНЕ САЛЛЪК!". Лия, права си. Отдавна не съм се появявал по сбирките, но това лесно може да се промени, нали. Чудесни сте!


2009-03-20 12:11:08
От: Svoy10
Email, ICQ или Skype: Svoy10@abv.bg
Съвсем случайно попаднах на сайта, пътеписите страшно ми харесаха. Преживяванията са били страхотни, и сигурно няма да се забряват за дълго. Сигурно следват и други страхотни преживявания по нови маршрути. Абе готините хора правят и готини пътеписи и други готини неща! Аферим, машшала, евалла, так держать :)


2009-03-22 16:43:25
От: Ниляй
Турция е прекрасна държава! Ходила съм в Одрин,но аз не срещнах хора които да говорят български тъй като знам перфектно турски,защото съм ходила в Истанбул 11 пъти,в Бурса,в Анкара и Чорлу,а сега се готвя за Текирда (Tekirdag).Туркиня съм да!но съм родена в България и това ме прави щастлива!Имах шанса да отида в Македония,Румъния и Турция.Отидох и видях много неща и места,запознах се с различни хора,но по сърдечни и гостоприемни хора от нашите турци не познавам.В Истанбул е страхотно,но когато отида виждам границата на богатия и бедния живот!Не прочетох пътеписите,но предполагам,че са хубави.Разгледах само снимките и доста ми хареса сайта!В Истанбул наистина има какво да се види,но има бедни и богати квартали!Естествено,че във всяка държава има бедни и богати хора,но там е някакси различно.И не само това!Има някакви забрадени,някои с шалвари и т.н.Аз исемейството ми сме против такива хора,които се опитват да превърнат Турция в някаква строго ислямска държава!Разбира се,че всеки има правото да се облича както желае и да изповядва,която религия иска,но някои хора пречат на Турция да напредва в това отношение!Струва си човек да види Босфора,Синята джамия-Sultan Ahmed,Св.София,Долмабахче,Топкапъ,Капалъ чаршъ-там просто е голяма гъчканица,но е пълно с магазини!Особено Босфора!Kiz kulesi е впечатляваща постройка,там вече е ресторант пила съм чай там.Колко много имам да разказвам за този прекрасен мега полис!Дано пътеписите продължат!Един съвет от мен за тези,които желаят да отидат в Истанбул: Не се връщайте без да посетите Долмабахче, където се намира най-големия кристален полилей на света(4,5 тона 750 лампички във формата на свещ)и Топкапъ сарай,където е един от най-ценните елмази на света).Струва си да ги видите! Ще останете възхитени от гостоприемството и забележителностите на Турция!


2009-03-22 17:08:16
От: Ниляй
Ходили сте в Ortakoy, ако не сте яли от онези големи картофи, дето ги пълнят с каквото искаш (kumpir)... било е на празно! Скъпи са картофите да,но пък са много вкусни!Надявам се да сте видяли елмаза в Топкапъ.Вие просто сте уникални!!! В Eminonu е ад знам,но пък си е хубаво. В кухнята на Топкапъ има чинии-малки иголеми, с които са се хранели султаните от китайски порцелан и много ми харесват! Дано никога не спреш да пишеш такива уникални като вас пътешествениците-пътеписи!


2009-03-23 13:51:33
От: viliqn
Email, ICQ или Skype: skaip . viliqn3
Здравейте, разгледах вашето пътешествие и много ми хареса. Аз не съм ходил на толкова дълго, като вашето. Мисля тази година да ида, но не знам къде. Така че ще използвам вашият маршрут. Поне сте описали подробно всичко от екскурзията си. Купих си ХОНДА ЦБР 600, така че мисля да отида надалеч тази година . Надявам се да има начин да се свържа с вас или някои от вас, че не съм наясно с някои неща. Щ ви бъда безкрайно благодарен. Пишете ми. Скайпа ми е viliqn3.


2009-03-31 03:36:30
От: Николай
Email, ICQ или Skype: n_niko_nikolov67@abv.bg
Възхитен съм,нямам думи ....поздравления хора!!!!


2009-03-31 13:21:58
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Благодаря на всички!!! Безкрайно се радвам, че ви харесват пътеписите. Ще има още, обещавам!... Само да се стопли малко. Viliqn-e, можеш разбира се да се свържеш с нас и ще ти помогнем с удоволствие доколкот можем. ICQ-то ми е над това мнение, а мейл-а най-отдолу на страницата - кликни върху "webmaster" Пътуванията на дълго разстояние са изключително удоволствие и невероятно преживяване. Имай предвид обаче, че за да е успешно и приятно то се нуждае от добра организация и планиране. Предвиди достатъчно време за това и не оставяй нещата на съдбата или на последният момент.


2009-04-10 04:40:42
От: emi
Email, ICQ или Skype: snezanka@msn.com
Хей, хора, страхотни сте! Не знам как ви открих. Стана случайно и часове наред четох и гледах снимки, и ви се радвах. Запаметила съм си сайта и когато ми домъчнее за БГ сядам пред компа и гледам вашите снимки. Да сте живи и здрави и да направите още много пъешствия. Поздрави от Флорида.


2009-04-11 10:40:13
От: Симеон, Бургас
Email, ICQ или Skype: pronto@openbg.com
Смехурко, благодаря! През май месец тръгвам, а по време на твоето пътешествие аз бях тук: http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=34115


2009-05-20 14:52:16
От: Мария
Email, ICQ или Skype: maria_swim@abv.bg
Здравейте! :) Пещерата след град Финике (Finike). Под снимката пише ( Имаше крайбрежни пещери). Как се стига до там? Може ли да се стигне до самата пещера? Често сънувам нещо подобно, но никога не съм била...


2009-04-20 22:10:55
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Здравей Мария, Пещерата се намира на пътя между Finike и Kas, малко след самото Finike. За да го намериш, просто пиши в мапс.гоогле... "Finike". То е единственото съвпадение. Градчето, както вече писах е малко, но много красиво. Самата пещера не изглеждаше много дълбока, но знае ли човек. Може да не се е виждало добре от пътя. Със сигурност може да се стигне до нея. Все ще намерите начин. Пожелавам ти да реализираш красивите си сънища! и ... Продължавай да сънуваш!


2009-04-20 22:31:46
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Ех, Симеоне, или по-право инж. Тодоров, на къде тръгваш през Май? Към Турция ли? Ако е по нашия маршрут ще те помоля да носиш благ хабер на няколко места. Става ли?


2009-04-22 15:13:43
От: Кремена  , Петър   и  Мариян
Email, ICQ или Skype: kremena_lambova@abv.bg
Толкова ни подпалихте, че през Юни също ще си спретнем екскурзия. Снимките ги разгледахме с отворени уста, а коментара е направо върха. Благодарим за възможнаста да се насладим на най- интересните снимки досега.


2009-05-20 14:58:02
От: valentina nikolova
Email, ICQ или Skype: ssttoo222
Здравейте, и аз съм ходила там с родителите си. Много е яко! Тези места са съвършени, просто нямам думи! Много са яки също и снимките ви. Абе просто и вие сте супер много яки хора! Всичко ви е яко!!!!


2009-05-08 10:16:29
От: valentina nikolova
Email, ICQ или Skype: ssttoo222
Ей, хора, вие имате доста пътешествия заедно. Роднини ли сте или просто приятелски семейства? Вашите пътешествия са хубави!!! Имате ли skype? Aз имам - ssttoo222, това е. Жалко, че съм малка! На 12 години съм. Имам рожден ден на 28 Април. Имам и малък брат. Той е на 4 години. Има рожден ден на 19 Април. Много ме изкефи това за дървото и за неговия дух!!! Вие сте големи и може също да не ми повярвате но знайте, понякога когато сам сама, няма значение къде ще съм, виждам странни неща но майка ми не ми вярва защото е по голяма и си мисли, че това са детски фантазии, но не!!! И само аз си го знам!! Който иска да вярва това не са измислици!!! Може да сам малка, но не си измислям!!! Понякога мисля, че майка ми също вярва в такива неща, но просто се прави!! Ще ви разкажа една история, която е истина. Тя се е случила с баба ми, когато е била млада. Една вечер баба ми сложила в леглата майка ми и вуйчо ми да спят. Затворила всички врати и си легнала. Сторило и се, че чула нещо и станала. Всички врати били отворени дори и прозорците. Абсолютно всичко. Това се повтаряло вечери наред, докато накрая нейната сестра и се обадила от Русия и и казала, че преди няколко дни майка им е починала. Баба ми каза, че сигурно тези отваряния на врати и прочие са били някакъв знак за това, че майка им е починала. Баба ми е рускиня. Още не знае добре Български, но аз я разбирам. Много сте яки!!! Надявам се да ви е харесала моята история, макар и да не вярвате.


2009-06-02 14:07:26
От: Виолета Стефанова
Email, ICQ или Skype: vilistefanova.abv.bg
През 2008 г пътувахме с група от България до Текирда. Останах с чудесни впечатления от града, хората, пътищата, полето. За жалост при нас не всичко е така добре подредено и подържано. Родолюбец съм и ми е мъчно да правя такива заключения, но това е истината.


2009-05-20 15:52:04
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Вярваме, вярваме Валентина, как да не вярваме. Че нали ние лично го видяхме духа на дървото и си говорихме с него, че и се разбрахме, като приятели най-накрая даже. :-) А задето си малка, не се притеснявай. Това не е повод за оплакване, а за радост! Наслаждавай се на тази си възраст. Тя е прекрасна!!! Така, както е прекрасна всяка друга възраст. Човек винаги може да е щастлив и това зависи само и единствено от него самия, не от другите. Прави нещата, които ти харесват, по начин, който не пречи на останалите и всичко ще е наред, ще видиш. Неусетно ще дойде времето, когато ще започнеш да пътуваш сама, а сега се наслаждавай на пътешествията с родителите си. Ако ти се пътува, искай от тях да се организират и да ви водят, заедно с брат ти, на интересни места. Хем те ще са по-щастливи, хем ти самата.


2009-06-05 12:16:49
От: Ариана
Email, ICQ или Skype: ariana_f @abv.bg
Мили ми Смехурко, здравей! Днес се шляех из необятните дебри на Нета и изведнъж....... страхотни снимки на Долен, Лешен. Решила съм да се запозная с цялото ти творчество.


2009-06-15 13:47:10
От: Ариана
Email, ICQ или Skype: ariana_f @abv.bg
Привет, Смехурко:)!!! Възхищавам се на това, чe ти и твоите приятели сте ценители, а не "масови потребители". За съжаление не всички с приключенски дух можем да живеем приключенски, но пък такива като вас, споделяйки преживявания си ни правят съпричастни на своите емоции и ни доставят неописуемо удоволствие. Дано да не звучи префърцунено - (високопарно-б.а.:). Когато видях една от снимките ти от обиколката "Солун, Тасос и обратно 2007" - един бял кръст на планината, разбрах, че сте минали близко до едно много, много красиво място, но тъй като не прочетох нищо за него, явно не сте го посетили. Това е пещерата Маара. Пещерата е с подземната река под планината Фалакро, дълга 12 км и с богатата украса от сталактити и сталагмити. Наистина там е приказно. Имам няколко снимки, но тук немога да ти ги пратя. Интересното е, че и в България има едно също толкова приказно място със почти същото име Маарата-Крушунските водопади. Те са близо до гр. Летница, Ловешко. Не съм си представяла, че в България може да има нещо толкова красиво на едно толкова неочаквано място! Това място предполагам го знаеш, но все пак, ако не ще се радвам, ако го посетиш и му се насладиш. Дори и през зимата, когато аз бях там бе невероятно, а си представям през пролетта и лятото как ще изглежда.


2009-06-16 23:23:27
От: Бат' Слави
Email, ICQ или Skype: 30925667
Ариана, благодаря за интересната информация - този кръст го снимахме в движение и не знаехме нищо за него, до сега. :) Относно аналога му в България, мисля че със сигурност ще организираме някой уикенд разходка до там! Благодаря още веднъж и поздрави:)


2012-02-04 18:58:06
От: Ариана
Email, ICQ или Skype: ariana_f @abv.bg
Бат`Слави, здравей! Вчера една моя приятелка ми разказа за едно момче, дало й пример, колко неможем да обяснаваме ние жените. Майка му поискала той да й подаде нещо "Мама, дай ми ей онова", "Кое?" - попитало момчето, "Ами онова, дето е до това, не го ли виждаш?" :) Моето обяснение за случая, е че или разчитаме прекалено на интуиция или че сме наблюдателни за дребните неща и предполагаме, че и другите са като нас - какво добро оправдание за липсата на добър изказ :) Та след такъв пример (моите прекрасни преподаватели цял живот са ме учили, че да се разбере нещо, да се запомни, трябва да дадеш запомнящ се пример за него:), на думата: Кръста се намира на една планина, близко като район с подземна пещера с река - район на около 25 км. от Дедеагач. Тази пещера се казва Маара. С Маарата в България си приличат по име. В България това са Крушунските водопади. Скоро разбрах, че маара означава пещера - колко общо имаме ние балканците! (а какви случки имам с преодоляване на езиковата бариера, но да не прекалявам :) Ще се радвам да виждам и чета още много за Вас - "Приключенията на .........."


2009-06-21 16:19:42
От: Бат' Слави
Email, ICQ или Skype: slavizlatev@abv.bg
Ариана, има и теория за това как жените казвайки едно всъщност искат да кажат точно обратното.. ;) което за нас от другият пол става прекалено сложно за разбиране хихих:) но да не се отплесвам - поразрових се и с помоща на чичко Гугъл намерих доста интересна и подробна информация за Крушунските водопади-(Маарата), то хората и сайт са им посветили даже (http://www.maarata.com ). Та идеята за разходка до там е на дневен ред вече :) Благодаря за идеята , ако имаш други не се колебай и споделяй:)


2009-06-22 14:19:24
От: Ариана
Email, ICQ или Skype: ariana_f @abv.bg
ОБЕЩАВАМ, БАТ`СЛАВИ! P.S. Имам предположение, че и на теб, като си бил ученик, "любимия" въпрос в час по литература е бил "Какво е искал да каже автора?" :)


2009-07-14 13:31:17
От: Дорина
Email, ICQ или Skype: pepdor
Благодаря за емоциите, които изпитах. Благодаря за красотата, която видях. Благодаря за пълноценното вреве отделено за четене. Все едно че бях там. Върнах си спомените от пътуването с кола до Атина и Пирея. Благодаря за начина на коментиране на пътешествията ви, начина на снимане, впечатленията от дребните неща: цветята, чистотата, културата на народа и интересните кътчета на държавата. Определено трябва да се замислиш за нещо повече... Убедена съм, че ще спечелиш достатъчно читатели и няма да съжаляваш. В очакване на следващия пътепис


2009-10-23 00:58:43
От: go6o
Email, ICQ или Skype: geofkg
В общии линии обикаляме сходни места да не кажа еднакви :) . В тая обиколка вие водехте със една седмица. "... и тръгнахме през прекрасния парк към Синята Джамия или "Султан Ахмет". ...И аз така, минах от там, но с мотора , между двете джамии , след камара обиколки да намеря хотела и с ГПС ... добре че не ме фиксира някой от многобройните жандарми , или просто бях бърз.


2009-11-24 23:01:52
От: Мариана
Email, ICQ или Skype: m.toteva76
Ех, Илич...чета пътеписа за пореден път и за сетен път се отнасох... направо се пренесох там... даже за момент почуствах как ме щипят онези кристали по краката/хихихии дано само това да е е признак за някакъв по-сериозен проблем при мен и не е само въображение/... улавям се, че го правя предимно като настъпи сезона на скучно ежедневие и есенно-предзимни депресивни съсстояния... направо ми е като мехлем и поне за няколко часа или поне до следващата сутрин/хихихих и нямам предвид само докато спя/ ми се оправя направо ремонтира отношението към света... чета и новия пътепис... МНОООГО СИ ЗАДОБРЯЛ!


2010-01-13 19:50:27
От: Наско Лазов
Email, ICQ или Skype: lazov@mail.bg
Благодаря Ви за прекрасните мигове с,които ни дарихте с този пътепис!!! Късно го прочитам но е супер.Ще посетя Кападокия още тази година.И ще се постарая и аз да ви напиша за видяното през моите очи. Благодаря Ви!


2010-04-27 17:08:50
От: мимс
Много хубаво, но не разбрах кой от снимките пишеше?


2010-04-27 21:12:18
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Мииии, как кой, аз ;-D


2010-07-09 12:53:01
От: Ния
Email, ICQ или Skype: niakircheva@yahoo. com
Прекарсно пътешествие с прекрасно описание! Искам само да направя една корекция - Св. София е построена от император Юстиниан, а не от Константин Велики. Пожелавам ви нови и още по-интересни пътешествия!


2010-07-09 15:16:49
От: Ния
Email, ICQ или Skype: niakircheva@yahoo. com
Деца, чета и не мога да си тръгна за вкъщи.


2010-07-26 01:16:58
От: pilatus2000
Email, ICQ или Skype: pilatus2000@gmail.com
Поздравления и пак поздравления! Пътеписът Ви е завладяващ. Позволявам си да отговоря на някои неясни места от разказа Ви в Истанбул. Сградата вдясно от входа на Двореца Топкапъ е чешма построена през 1728 г. в чест на Султан Ахмед 3-ти. http://en.wikipedia.org/wiki/Fountain_of_Ahmed_III Стадионът, който е до двореца "Долма Бахче" се казва "Исмет Иньоню". В момента е нает от футболния клуб Бешикташ. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%91%D0%BD%D1%8E_(%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BD) Поздрави и чакам увлекателните Ви разкази.


2012-02-04 19:13:26
От: Георги
Email, ICQ или Skype: l234@abv.bg
Хареса ми!:)) Само че, Мавзолея не се е намирал на мястото на крепостта, а вътре в града. Ходил съм на останките му. А крепостта е известна като "Подрум кале". Там са заточвали бунтовниците от Македония - Даме Груев, Христо Татарчев, Матов и т.н.


2010-10-28 20:15:30
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Георги, благодаря за уточнението! Георги има предвид Бодрум и Бодрумската крепост (Подрум кале). Там са заточвани някои български революционери и църковни дейци.


2013-11-29 09:10:04
От: mesud bahriev
Email, ICQ или Skype: mesud_bahriev@email.bg
Страхотно пътешествие сте направили! И аз искам един ден да тръгна с мотора ми нанякъде далеч от Търговище, но машината ми дали ще издържи не знам, защото е MZ ETZ 250.


2014-08-01 09:52:42
От: Пенка
Email, ICQ или Skype: pen46@abv.bg
Възхитена съм от това което видях!Всичко много добре е описано и несъзнателно станах участник в това ваше пътуване. Поздравление млади хора! За ентусиазма и желанието да споделите с нас вашите преживявания.Понеже се записах за екскурзия по този маршрут, пожелах нещо да прочета, за да имам инфо. Попаднах на вашия фото-пътепис. Благодаря ви за споделеното!Бъдете здрави и ви желая още подобни маршрути да осъществите! (Y)

 

Въведение  Истанбул  Анкара  Анадола  Средиземно море  Егейско море  Завръщане

 

< Предишна                     Горе ^                     Следва >


Вижте също:
 

 
     

Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!! 

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561